Детето, което ни дърпа назад |
Написано от izneviara.com | |
Всичко е заради едно малко дете. И това малко дете живее във всеки от нас. Беше ми много трудно да откажа цигарите преди години, защото аз наистина харесвах пушенето и не ми харесваше идеята да остана без цигари. Продължих да искам да се поддам на поривите да пуша отново и да направя живота си по-лесен и приятен. В най-тежките моменти исках да запаля отново. Вече бях пропушвал отново в предишните 7 пъти, в които пробвах да откажа цигарите и се провалях. Бях се предал на силните пориви да вдишам дима, на гласа, който ми казваше: "Давай, запали си - защо да правиш живота се толкова гаден? Животът е твърде кратък, за да се ограничаваш."
Това е гласът, който ни спира да правим трайни промени. Това е гласът, който казва, че е ОК да хапнем тези сладкиши, тези вкусни пържени картофи, това пържено пиле или шоколад. Животът би трябвало да е приятен, нали? Това е същият глас, който ни казва, че е ОК да пропуснем тренировката, защото упражненията са неудобни и хич не са забавни и ни кара да искаме по-скоро да влезем във Facebook, да поиграем на видео игра или да погледаме телевизия. Животът е твърде кратък, за да бъдем нещастни!
Това е гласът, който ни кара да се откажем, когато нещата станат трудни. Той ни отклонява от срещането на любовта на живота ни, защото не искаме да преминем през неудобството от срещите с нови хора и запознанствата. Той ни пречи да съхраним на любовта на живота ни, защото да бъдеш честен с нея е трудно. Той ни пречи да бъдем сами със себе си, защото това може да е страшно и самотно.
(по материали от: zenhabits.net, автор Leo Babauta, свободен превод Иван Танев)
|