Отне ми доста време да разбера защо аз и много други имаме затруднения при промяната на навици и предприемането на трайни промени в живота ни.

Всичко е заради едно малко дете. И това малко дете живее във всеки от нас.

Беше ми много трудно да откажа цигарите преди години, защото аз наистина харесвах пушенето и не ми харесваше идеята да остана без цигари. Продължих да искам да се поддам на поривите да пуша отново и да направя живота си по-лесен и приятен. В най-тежките моменти исках да запаля отново.

Вече бях пропушвал отново в предишните 7 пъти, в които пробвах да откажа цигарите и се провалях. Бях се предал на силните пориви да вдишам дима, на гласа, който ми казваше: "Давай, запали си - защо да правиш живота се толкова гаден? Животът е твърде кратък, за да се ограничаваш."

Това е гласът, който ни спира да правим трайни промени.

Това е гласът, който казва, че е ОК да хапнем тези сладкиши, тези вкусни пържени картофи, това пържено пиле или шоколад. Животът би трябвало да е приятен, нали?

Това е същият глас, който ни казва, че е ОК да пропуснем тренировката, защото упражненията са неудобни и хич не са забавни и ни кара да искаме по-скоро да влезем във Facebook, да поиграем на видео игра или да погледаме телевизия. Животът е твърде кратък, за да бъдем нещастни!

Това е същият глас, който ни кара да отлагаме, когато сме изправени пред трудна задача. Той ни кара да пропуснем медитацията или да прескочим ученето на език, да прескочим писането на книга или статия, защото предпочитаме да правим нещо по-лесно.

Това е гласът, който ни отклонява от започването на собствен бизнес или намирането на работата, която винаги сме искали. Защото ни е страх от провал.

Това е гласът, който ни кара да се откажем, когато нещата станат трудни. Той ни отклонява от срещането на любовта на живота ни, защото не искаме да преминем през неудобството от срещите с нови хора и запознанствата. Той ни пречи да съхраним на любовта на живота ни, защото да бъдеш честен с нея е трудно. Той ни пречи да бъдем сами със себе си, защото това може да е страшно и самотно.

Този глас не сме ние! Това е малкото дете вътре в нас. Това е нашата по-млада версия, може би от времето, когато сме били на 5 или 6 години.
Това малко дете, този млад аз, не обича нещата, които са неприятни, страшни или трудни. Какво обикновено прави 5-годишен човек? Това малко дете обича само нещата, които са удобни, безопасни и приятни.

Това е детето, което сме били, когато сме научавали и опитвали нови неща и навици, но сме се отказвали от тях, защото са трудни. Кой може да обвини 5-годишно дете за подобно поведение?

Но вече не сме на 5 години! И все пак животът ни продължава да се ръководи от това 5-годишно дете. Моят живот в продължение на много години беше, а понякога и все още е, живот на 5-годишно. Въобще не осъзнавам какво се случва.

Време е да забележим, че това 5-годишно дете ни казва какво да правим. Но да не го слушаме. Да не му се подчиняваме. Да не вярваме на твърденията му.

Можем да издържим тази трудност. Можем да се научим да бъдем поне донякъде ОК с наличието на дискомфорт. Можем да пробваме нови неща, нови срещи и нови навици. Можем да се справим със страха.

(по материали от: zenhabits.net, автор Leo Babauta, свободен превод Иван Танев)