Четирите споразумения, за да не изкривяваме действителността |
Написано от izneviara.com | |||
Не предполагай какво си мислят другите
Когато нещо е особено важно за нас, ние си мислим, че то е толкова важно и за всички останали. Виждайки себе си по определен начин, се заблуждаваме, че другите ни възприемат точно по същия, защото съдим по себе си и онова, което ние бихме помислили в същата ситуация. Вярно е, че можем да предположим какво мислят някои хора, понякога и с известна точност, но ако започнем да залагаме на това, животът ни ще се превърне в кошмар на съобразяването. Не разполагаме с достатъчно данни, за да си направим правилното заключение. Затова, нека бъдем просто себе си и да се чувстваме добре с това, независимо какво предполагаме, че си мислят останалите за нас.
Не очаквай другите да предполагат какво мислиш
Колкото и да сме разумни, все още не сме се научили да четем мислите на останалите - можем да се досетим понякога, ако нещо е очевидно, но не винаги. Така че, когато искаме или имаме нужда от нещо, нека просто го кажем директно или попитаме. И обратното - когато някой ни каже нещо директно, нека не му прибавяме допълнителен подтекст – какво точно е искал да каже и какво е премълчал. Да се задоволим с чутото и да не се опитваме да измислим още нещо, което би ни ядосало, без изобщо да е проверено!
Приемането на нещата, сякаш задължително са насочени лично към нас, е излишна, погрешна и нездравословна мисъл. То изкривява комуникацията и води до неразбиране. Нашите емоции, несигурност, очаквания, копнежи и разочарования окрасяват действителността с лични нюанси и водят до изкривяването й. Мисли право! е казал Петър Дънов.
Друга често срещана ситуация е тази зад волана. Повечето мъже приемат всяко поведение на пътя като насочено конкретно към тях и като лична обида към шофьорските им умения или автомобила им. Ако някой се опитва да ги изпревари, ако присвятква с фарове или ги притиска да се изместят. На колко от вас ще им хрумне, че човекът наистина бърза? Повечето хора ще приемат, че другият шофьор просто се заяжда с тях и че поведението му е фокусирано с цел да ни ядоса или подразни. Отъждествяването* е автоматична реакция на мозъка ни и начинът да го избегнем е като анализираме случващото се. Следващият път, когато сметнете, че някаква част от обстоятелствата са такива, защото имат за цел да ви ядосат, обидят или обезценят, се опитайте да анализирате случката и да разгледате нещата наистина трезво. Въпросите, които могат да ви помогнат да го направите са: По какво познавам, че това беше казано/направено заради мен? Има ли някакъв друг мотив, извън мен, който може да бъде причина за случилото се?
Не драматизирай
Обичайно човешкото съзнание е настроено така, че първо възникват отрицателните и песимистичните мисли и предположения, и едва когато всички вероятности за негативен инцидент са отхвърлени, тогава си позволяваме да помислим нещо положително. Затова, отделете време, за да помислите за всички некатастрофални и разумни неща, които биха могли да накарат 15-годишна тийнейджърка да закъснее с 20 минути, преди да си позволите да изпаднете в ненужна паника и ужас. Оспорете всички отрицателни и страшни неща, които помислихте току-що и си дайте реална преценка на ситуацията. Звъннете по мобилния телефон на детето си, преди да решите да се обадите в полицията и ако не вдига, си спомнете за всички интересни и приятни неща, които и вие правихте, когато бяхте на 15, и защо закъснявахте тогава. Когато след 10 минути детето ви се прибере вкъщи, а вие вече сте спокойни, ще можете да поговорите трезво и да се договорите следващия път, когато закъснява, просто да ви се обади, за да не стигате до нервна криза.
Приемането на случващото се, сякаш задължително е негативно, страшно и ще доведе само и единствено до катастрофа, е излишна, погрешна и нездравословна нагласа. Струва ви се, че негативното мислене има за цел да ви предпази и съхрани, но в действителност, то замъглява реалната ви преценка, защото внася страх и несигурност. Да не говорим и колко вреди на здравето и психиката ви.
|