Това не са четирите споразумения на Дон Мигел Руис – Бъди безгрешен в словото си, Не приемай нищо лично, Не предполагай, Винаги прави най-доброто, на което си способен, въпреки че много приличат на тях. Това са четирите споразумения от гледна точка на психологията, с помощта на които възприемаме действителността такава, каквато е, вместо да я изкривяваме, окрасявайки я с лично отношение или фантазии. Защото когато й донасложим вътрешните си преживявания, губим реална преценка за отношенията си с другите, ситуациите, в които влизаме и светът, който ни заобикаля. Започваме да живеем в главата си и да виждаме света през обусловените емоции, които се пораждат там. И няма как да вибрираме в хармония със заобикалящия ни свят, когато не го виждаме в реалните му стойности. Няма как като резултат на това да не сме ядосани, демотивирани и изнервени. Ако обаче спазваме следващите четири съвета, ще внесем спокойствие и яснота в живота си.

Не предполагай какво си мислят другите
Петък е и всички в офиса са наясно, че днес е ден на неофициалното облекло на работното място. Вие ще пътувате веднага след края на работния ден и сте решили да замените обичайния строг костюм, с нещо леко неглиже. Не сте сигурни обаче, дали не сте прекалили с ваканционното облекло и леко се притеснявате. В момента, в който сте извикани в кабинета на мениджъра на вашия отдел, вече сте сигурни, че изборът ви на облекло е бил една голяма грешка. По пътя към стаята през главата ви минават какви ли не мисли, убедени сте, че ще отнесете най-малко забележка заради неуместните си дрехи и сте сигурни, че още сутринта видяхте нотка на неодобрение на лицето на шефа си, свързано с начина ви на обличане днес. Вървейки и мислейки подобни неща, цялата еуфория и очакване на почивните дни се изпаряват, вече дори не искате да пътувате. След не повече от 10 минути обаче, разбирате, че шефът ви вика, само за да ви възложи нова задача за следващата седмица. Бързо забравяте притесненията си и дори не си давате сметка за мисловната грешка, която правите всеки път.

Когато нещо е особено важно за нас, ние си мислим, че то е толкова важно и за всички останали. Виждайки себе си по определен начин, се заблуждаваме, че другите ни възприемат точно по същия, защото съдим по себе си и онова, което ние бихме помислили в същата ситуация. Вярно е, че можем да предположим какво мислят някои хора, понякога и с известна точност, но ако започнем да залагаме на това, животът ни ще се превърне в кошмар на съобразяването. Не разполагаме с достатъчно данни, за да си направим правилното заключение. Затова, нека бъдем просто себе си и да се чувстваме добре с това, независимо какво предполагаме, че си мислят останалите за нас.

Не очаквай другите да предполагат какво мислиш
Любимата мисловна грешка на повечето жени! Тя очаква вечеря на свещи за отбелязване на първите шест месеца откакто се срещат, скъпи бижута в червена кадифена кутийка или друг романтичен жест от страна на партньора си. Каква е изненадата, която получава, когато отново са в кварталната пицария /която всъщност е много добра, но все пак днес има специален повод/, липсва кутията с бижутата, а човека срещу нея гледа важния мач на екрана на телевизора. Цялата вечер е пропиляна, светът се срутва отгоре й, тя иска да крещи, прибира се вкъщи и затръшва вратата, докато мъжът, който я изпраща се чуди какво е объркал и в какво точно го обвиняват. Нейната позиция е, че той е трябвало да знае, че тя очаква романтично изживяване по случай празника им. Неговата е, че това дори не е празник и той няма откъде да знае какво очаква тя.

Колкото и да сме разумни, все още не сме се научили да четем мислите на останалите - можем да се досетим понякога, ако нещо е очевидно, но не винаги. Така че, когато искаме или имаме нужда от нещо, нека просто го кажем директно или попитаме. И обратното - когато някой ни каже нещо директно, нека не му прибавяме допълнителен подтекст – какво точно е искал да каже и какво е премълчал. Да се задоволим с чутото и да не се опитваме да измислим още нещо, което би ни ядосало, без изобщо да е проверено!

Не приемай нищо лично
В офиса колегите от съседните две бюра непрекъснато си разменят съобщения по скайп и хихикат, докато ги четат. Вие разбира се, сте сигурен, че обсъждат вас - ако говореха за нещо друго, биха могли спокойно да си го кажат на глас, нали? Така или иначе сте само трима в стаята и няма какво да се крие. Така че те най-вероятно обсъждат дрехите ви /знаехте, че тази риза ви е тясна, не трябваше да я обличате/, поведението ви /може би походката ви е смешна/ или фактът, че ще бъдете съкратен при предстоящото фирмено сливане- и всички са наясно, само вие още не знаете!!

Приемането на нещата, сякаш задължително са насочени лично към нас, е излишна, погрешна и нездравословна мисъл. То изкривява комуникацията и води до неразбиране. Нашите емоции, несигурност, очаквания, копнежи и разочарования окрасяват действителността с лични нюанси и водят до изкривяването й. Мисли право! е казал Петър Дънов.

Друга често срещана ситуация е тази зад волана. Повечето мъже приемат всяко поведение на пътя като насочено конкретно към тях и като лична обида към шофьорските им умения или автомобила им. Ако някой се опитва да ги изпревари, ако присвятква с фарове или ги притиска да се изместят. На колко от вас ще им хрумне, че човекът наистина бърза? Повечето хора ще приемат, че другият шофьор просто се заяжда с тях и че поведението му е фокусирано с цел да ни ядоса или подразни.

Отъждествяването* е автоматична реакция на мозъка ни и начинът да го избегнем е като анализираме случващото се. Следващият път, когато сметнете, че някаква част от обстоятелствата са такива, защото имат за цел да ви ядосат, обидят или обезценят, се опитайте да анализирате случката и да разгледате нещата наистина трезво. Въпросите, които могат да ви помогнат да го направите са: По какво познавам, че това беше казано/направено заради мен? Има ли някакъв друг мотив, извън мен, който може да бъде причина за случилото се?

Не драматизирай
Дъщеря ви просто е пропуснала с 20 минути определения вечерен час, а вие вече си представяте всички ужасни неща, които биха могли или вече са й се случили в тъмното навън. Изброявате в ума си всички подлези, безистени и изоставени сгради, където бихте могли и трябва да я потърсите и сте сигурни, че тя е в опасност. Сърцето ви се свива, пиете успокоителни таблетки и след секунди сте на път да се обадите на полицията и да обявите детето си за отвлечено.

Обичайно човешкото съзнание е настроено така, че първо възникват отрицателните и песимистичните мисли и предположения, и едва когато всички вероятности за негативен инцидент са отхвърлени, тогава си позволяваме да помислим нещо положително. Затова, отделете време, за да помислите за всички некатастрофални и разумни неща, които биха могли да накарат 15-годишна тийнейджърка да закъснее с 20 минути, преди да си позволите да изпаднете в ненужна паника и ужас. Оспорете всички отрицателни и страшни неща, които помислихте току-що и си дайте реална преценка на ситуацията. Звъннете по мобилния телефон на детето си, преди да решите да се обадите в полицията и ако не вдига, си спомнете за всички интересни и приятни неща, които и вие правихте, когато бяхте на 15, и защо закъснявахте тогава. Когато след 10 минути детето ви се прибере вкъщи, а вие вече сте спокойни, ще можете да поговорите трезво и да се договорите следващия път, когато закъснява, просто да ви се обади, за да не стигате до нервна криза.

Приемането на случващото се, сякаш задължително е негативно, страшно и ще доведе само и единствено до катастрофа, е излишна, погрешна и нездравословна нагласа. Струва ви се, че негативното мислене има за цел да ви предпази и съхрани, но в действителност, то замъглява реалната ви преценка, защото внася страх и несигурност. Да не говорим и колко вреди на здравето и психиката ви.

(Автор: Лена Лалчева, публикувано с разрешение)