Пътищата, които избираме |
Написано от izneviara.com | |||
Майкъл отговори „Всяка сутрин се събуждам с мисълта, че имам избор. Можеш да избереш доброто или лошото настроение. Аз избирам доброто. Всеки път, когато се случва нещо лошо, аз имам избор – да бъда жертва или да извлека урок от това. Избирам урокът. Всеки път, когато някой ми се оплаква, аз имам избор – или да приема оплакването, или да покажа на човека положителните страни на ситуацията. Избирам положителната страна.”
„Не е възможно да е толкова просто!” – възразих аз. „Може – отговори ми Майкъл – Целият живот се състои от избори. Когато отхвърлиш всичко излишно, всяка ситуация ти дава избор. И ти избираш, как да реагираш на ситуацията. Избираш, как хората да влияят на настроението ти. И накрая избираш, как да живееш”. Попих всичко, което Майкъл каза и скоро напуснах работата си като създадох собствен бизнес. След няколко години научих, че Майкъл е сполетян от нещастен случай – паднал от кула с височина 20 метра. След 18-часова операция и няколко седмици интензивна терапия Майкъл е изписан от болницата с метални шини в гърба. Срещнах се с него 6 месеца след това, и когато го попитах как е, той отговори „Не може по-добре. Искаш ли да видиш белезите”. Отказах му, но го попитах, какво е мисли, когато се е случило нещастието. „Първата ми мисъл беше, че нещата са прекрасни около неродената ми дъщеричка, която всеки момент трябваше да се роди. После, лежейки на земята, си спомних, че имам избор – той може да е животът, а може и смъртта. Избрах живота.” „Нима не се изплаши? Не загуби ли съзнание?” – попитах го аз. Майкъл продължи: „Лекарите свършиха прекрасно работата си. През цялото време ми казваха, че всичко ще е нормално. Но когато ме вкараха в операционната и видях изражението на лицата им, истински се изплаших. В очите им прочетох, че ме смятат за пътник. Разбрах, че трябва да направя нещо”. „И какво направи?” – попитах нетърпеливо. „В екипа имаше една пълничка сестра, която постоянно задаваше въпросите от моята страна. Попита ме дали имам алергия към нещо. казах – да. Лекарите и сестрите замръзнаха в очакване. Въздъхнах дълбоко и казах „Към неземното притегляне”. Още се смееха, когато им казах – избирам живота, оперирайте ме като жив, а не като мъртъв”. Майкъл оцелял благодарение на уменията на лекарите, но също и на удивителното си отношение към живота. От него научих, че всеки ден ние имаме своят избор – да живеем пълноценно. Защото отношението ни към живота е неговата основа. Пожелавам ви възможно най-често да правите точния избор. Но дори и да сбъркате, не се отчайвайте, а го приемете като урок от живота.
(По материали на: shkolaposv.ru, източник: yosif.net)
|