Гледали ли сте „Тайната”? До днес си мислех, че всеки е гледал този филм, но разбрах, че далеч не е така. Има го на много места в нета, свалете си го и му хвърлете едно око – може да го приемете или не, но все нещо ще ви остане от него. Филмът е едно добро начало за търсещите. Направен е популярно и е така структуриран, че за всекиго има по нещо. За мен най-хубавото във филма е, че ме прави оптимист. А да бъдеш оптимист е първата важна крачка към новото бъдеще. Може да си говорим часове и часове на всякакви духовни теми, но ако сме подтиснати, негативни и депресирани – никаква полза от всичко казано. Знам го от собствен опит – безброй пъти съм ревал като ученичка, въпреки че би трябвало да съм израснал над такива „дреболии” като депресиите. Всички ние чудесно знаем, че да си депресиран е наистина тежко състояние, така че няма да правя опити да ги омаловажавам. В такъв момент всичко, което повдига настроението и ни води към оптимизъм е полезно.

Аз ще разгледам едно следствие от „закона за привличането”, който се разяснява във филма. Накратко: Законът за Привличането гласи, че привличаш това, към което насочваш вниманието си. Тук идва и едно твърде основно за хора в нашето състояние следствие: Обръщайки внимание на нещата, които ни правят нещастни, привличаме още повече от тях! Звучи малко отвлечено, но това не го прави по-малко валидно. Мислите постоянно за това колко сте нещастни, прецакани от живота, каква ужасна жертва сте и познайте какво си казва „онова, което дава нещата”: „Хъммм! Значи те кефи това?! ОК, получаваш още от него – заповядай!” Какво или кой е „онова, което дава нещата”? Наречете го както искате... Ако сте вярващ – наречете го Бог, ако сте атеист – наречете го Вселена, ако сте философ – висше Аз. Това далеч не е важно, важен е резултатът, а той накратко е: мислите, че сте зле и ставате все по-зле. И това няма край! Може да ставате все по-зле и по-зле и накрая да ви хрумне дори да се самоубиете. Практически няма граница за това колко зле може да се чувствате. Ако поне веднъж сте усетили този механизъм в действие (а аз знам, че поне веднъж сте го усетили, щом сте тук и четете това), то бихте могли да предположите, че има и обратен механизъм: няма край на това колко добре може да се чувствате! Преди време аз се запитах дали това не е възможно и си поставих за цел да проверя. Опитвах се постоянно да намирам хубавото във всяка ситуация. Сутрин се събуждах и вместо да си спомня колко несправедливо са се отнесли с мен, казвах си: „Обичам всичко в живота си! Обичам дори невярната си жена! Обичам себе си! Харесвам всичко в живота си и вярвам, че има смисъл.” Първият ден щях да се разсмея от собствените си твърдения, после пък ми се доиска да заплача. На излизане от къщи обаче забелязах за сефте от много време колко е приятно утрото. После даже се усмихнах на съсед. На път към работата не се ядосах на онези, които ме засичаха с колата. Шефът не успя да ме ядоса, работата ми спореше... Аз вече не бях жертва, исках пак да живея. И всичко започна от малкото усилие да се престоря на оптимист. ДА, признавам – първите дни само се преструвах, играех роля. После започнах да се вживявам неусетно в ролята. Знаете ли какво забелязах? Нещо наистина странно: Аз започнах да излизам от дупката, правейки се, че вече съм излязъл от нея. И един ден разбрах, че наистина съм излязъл.

Нашите мисли създават нашата реалност. Ние можем да си мислим, че сме добре в момент, в който въобще не сме добре и лека-полека нещата започват да се оправят наистина. Помните ли какво казват нашите баби: „Внимавай какво си пожелаваш”... Е, пожелайте си всичко най-хубаво и само гледайте какво ще стане:) Ако обаче се съпротивляваме срещу нещо, то ние само усилваме неговото действие! Това означава, че нещата, които не харесваме, стават по-силни. Колкото повече енергия влагаме в омраза и съпротивление към негативните обстоятелства, толкова по-силни и мощни стават те. Незнанието на това обяснява и защо толкова много хора живеят в дълбока депресия и отрицание. Няма значение колко трудно би могло да е в началото, трябва да се научим да игнорираме нещата, които не харесваме и да пренасочваме вниманието си към тези, които ни правят щастливи. Искате ли примери? Аз престанах да гледам лошите новини по телевизията. Не слушам гадостите и по радиото. Не искам вече да знам колко души ЩЕ загинат от катастрофи тази година или че цените на газта и парното ЩЕ се покачат, че не знам си кой гангстер бил застрелян... Стремя се постоянно да се обграждам с хубави неща, хубава музика, приятна атмосфера. И това започна да дава резултати... Преди се наричах „реалист”, но както се досещате бях песимист. Сега, въпреки ужасните на пръв поглед събития в живота ми, започнах да разбирам случващото се, да го приемам и постепенно да ставам оптимист за бъдещето. Няма да ви баламосвам – не става за ден или два, иска се известно постоянство. Няма да ви баламосвам и че постоянно всичко ми е наред и се смея до припадък... Имам своите трудни моменти като всеки от вас, но искам да вярвам, че всичко е за добро и го приемам от тази гледна точка.

За да продължим живота си напред, необходимо е да простим. По възможност напълно. Отказът да простим блокира енергията на доброто и чистото. Когато ви е трудно да простите, винаги си спомняйте, че това е същият човек, който до вчера сте обичали искрено, единствено не сте знаели за част от подробностите на неговия личен живот. Ако пък ви е по-удобно, гледайте на прошката като на инвестиране в по-добро бъдеще вместо като настояща саможертва.

Успех в прошката и изграждането на положителен свят около вас! Вие го заслужавате.