Up in the air |
Написано от izneviara.com | |||
Сега се опитай да вървиш. Доста е трудно, нали? Усещаш ли как презрамките се впиват в раменете? Това е, което си причиняваме ежедневно. Претоварваме се, докато вече не можем дори да помръднем. И при това грижливо продължаваме да пъхаме в раницата още и още неща. Докато накрая се окаже, че сме така безнадеждно закачени за тази „доброволна” котва, че няма мърдане. Свикваме с нея и търсим опората й. Когато и да ни „потрябва” нещо, то е на удобно място на гърба ни. Като къщурката на охлюва. Без нея се чувстваме загубени и реещи се в океана на Живота без цел и посока. В някакъв момент се оказва дори че живеем, за да направим котвата по-голяма и „по-сигурна”. Искаме заради самото искане, искаме всичко. И то постоянно и по много.
Сега си представи, че подпалваш тази огромна раница. Какво искаш да извадиш от нея преди да е изгоряло? Колата? Късно е – резервоарът гръмна:) Леглото? Кое от всички? Телевизорът? Гледаш ли още? Снимките? Снимките са за хора, които не могат да помнят хубавите моменти. Пий малко гинко билоба и остави снимките да изгорят. Има ли въобще нещо за вадене? Всъщност, защо да не оставиш всичко да изгори? Представи си утре да вървиш без нищо! Ободряващо е, нали? Нямаш НИЩО на гърба си! Направо летиш.
Сега си представи, че имаш нова раница. Но този път я напълни с хора. Започни със случайните познати, хората от фитнеса или магазина. Добави приятелите на приятелите, колегите. Пъхни братовчедите, лелите, чичовците, След това идват хората, на които доверяваш най-интимните си тайни. Брат, сестра, родители... и накрая - съпруг, съпруга, гадже, любовник, любовница. Дете! Сложи ги в раницата. Споко, няма да я подпалваме:) Почувствай тежестта на раницата. Несъмнено, връзките са най-тежкото нещо в Живота ни. Усещаш ли презрамките, които се врязват в раменете ти? Вените ти изскачат от напрежението да я носиш. Всички тези договорки, спорове, тайни, компромиси, ядове, неосъществени мечти...
|