Изобщо няма да ви хареса отговора на този въпрос. На вас са ви изневерили, защото е дошло време за промяна в живота ви. Вашата половинка е само инструментът, който задейства тази промяна. Ако разберете това, ще оцелеете и ще се радвате отново на живота си. Ако не успеете, ще имате още много мъка.

И така – защо хората изневеряват? Когато за първи път разбрах, че партньорката ми е изневерила, първата ми реакция беше потресаваща несигурност. Преживях още и страхотен удар върху моето самочувствие и ме болеше ужасно, ужасно много! После нахлуха чувства като гняв, недоверие и мъка. После пак дойде болката. Няма да ви лъжа – болката още е много голяма.

Но започнах да свиквам. Най-тежки при мен бяха първите 10 дни.

В началото се почувствах ужасно подценен и унижен, усетих се не достатъчно добър, не достатъчно привлекателен, скучен или направо досаден. После дойде въпросът: С какво го заслужих? Наистина ли съм толкова лош, толкова непривлекателен, толкова скучен. Наистина ли?

Ако ме бяхте попитали веднага след като разбрах за изневярата, щях да ви отговоря – ДА. Цялото ми същество се беше свило на кълбо от ударите, които получавах. Имах усещането, че никога няма да се възстановя. Нека отново да задам въпросът: С какво го заслужих? Отговорът е: С НИЩО! Колкото и трудно и невероятно да ми беше да го проумея, когато партньорът ми изневерява, това не е свързано непременно с мен самият. Това не е атака лично срещу мен, не е нарочен опит да бъда наранен. Може би, ако аз реша сега да изневерявам, причината вече ще е лична. Но не искам да говоря за случаите на откровено отмъщение, защото не вярвам достатъчно в него. Знаете ли каква беше първата реакция на дамата на моето сърце, когато окончателно разбра, че е разкрита? Първите й думи бяха: “Това не е свързано с нас”. Тогава си казах, че това е най-лукавото изказване на света, но с времето започнах да разбирам, че все пак е било искрено в известна степен. Известна степен, защото е и така и не е така. Вярвам или не, партньорката ми вероятно също понякога се чувства зле или най-малкото неприятно заради болката, която ми причинява. Може би дори съжалява. Може би съжалява, че е била недискретна и съм я хванал, може би съжалява и за нещо друго... От друга страна в последно време непрекъснато разговарям с хора, които изневеряват и досега не намерих нито един, който да съжалява за стореното. Повечето от тях са вглъбени в бурята на собствените си чувства и почти не забелязват болката, с която “даряват” хората около себе си. Всички тези хора обаче ми казаха, че ще им бъде гадно за партньорите, ако се разбере за изневярата и че поне на първо време ще сложат край на “външната” връзка. Пожелавам ви вие да сте от хората, чийто партньори искрено съжаляват за причиненото.
Психолозите твърдят, че най-разпространената причина за изневярата е нещастието. Нещо липсва в живота на изневеряващия, нещо не го задоволява, някои обещания не са изпълнили, така че той е нещастен и чрез изневярата си се “само-лекува” чрез намиране на връзка навън. Основният проблем обаче идва не толкова от факта на еднократната изневяра. Основният проблем идва от пристрастяването към постоянното отвличане на вниманието от проблемите в семейството или въобще това, което аз наричам "основната връзка". Изневеряващите не осъзнават, че с това си поведение действат още по-деструктивно върху връзката и това води дори до още повече проблеми. Ако се върна към примера с моята партньорка: Тя до такава степен се беше вглъбила във "външната" си връзка, че дори когато беше физически в къщи, тя всъщност отсъстваше. Стигна се до направо срамни ситуации, свързани с пълното пренебрегване на задължения в семейството, пренебрегване дори на грижите за детето ни! Откъсването от реалността при нея приличаше почти на зависимостта от дрога, осъзнавам че е трудно за вярване, но ми се случи съвсем наскоро, а част от нещата продължават да се случват и днес.