Често срещана първоначална реакция на изневяра е вкопчването в едни истини, приети за достоверни, и отричането на всичко останало. Това е следствие от преживяното много силно разочарование. И колкото по-силна е била вярата ни в нещо конкретно, толкова по-силна е болката от разочарованието. Колкото повече сме вярвали на половинката си, толкова болката ни от разочарованието и мъката ни е по-голяма. Тази болка предизвиква в нас много силен страх и недоверие. Страх да не се предоверим отново и да останем отново излъгани.

Поради дуалистичното си мислене, т.е. че е възможно нещо или да е само истина, или да е само лъжа (добро или лошо), отново и отново се вкопчваме в една единствена истина и анатемосваме останалите. Едва когато разочарованието и мъката намалеят значително, започва допускането и на относителната истина и осъзнаването, че не всичко е само добро или само лошо. Но докато дойде този момент, ние често сме затворени за всякакви разумни аргументи. Промяната следва да дойде от нас самите, колкото и да ни е тежко да си го признаем. Естествено е в началото да очакваме от себе си всякакви крайни реакции, включително и мисли за самоубийство, но целта ни ще бъде да установим в себе си спокойствие и хармония. Едва когато успеем да се справим със страховете и разочарованието си, ще можем да разсъждаваме безпристрастно и да взимаме по-балансирани решения за нашето бъдеще.

Затова ви пожелавам по-бързо и безболезнено преминаване през тежкия начален етап и по-малко крайни реакции. Нека се опитаме да погледнем на изневярата като на наистина сериозно разтърсване на нашия свят, дошло за да ни събуди от дрямката и да ни подтикне да се развиваме и мислим. Най-после сме видели нашите партньори в истинската им светлина, а не през розовите очила, поставени да коригират нашето късогледство във взаимоотношенията ни с другия. Колкото и да ми е тежко и противоречиво да го кажа, все пак ще го кажа: случилото се с нас е за наше добро. Един ден ще го проумеем, но колкото повече отлагаме този ден и продължаваме да се изживяваме като жертви, толкова по-тежко ще ни бъде. Хората, които постоянно смятат себе си за жертва на другите и отказват да погледнат истината в очите, заблуждават себе си и отлагат „оздравяването” си.

Изборът е ваш. От мен имате само искрени пожелания за бързо оздравяване:)