Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. И докато нежно галел Цветето, то му отвръщало с още повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра му се сторило малко това и той решил:
- Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила, то ще ми отвърне с още повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи, но не успял. Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов, но то увяхвало пред очите му.

Закрещял тогава Вятърът:
- Аз ти отдадох цялата мощ на своята любов, а ти се счупи! Видно е, че не е имало в теб сила за любов към мен. Значи, ти не си ме обичало! Но цветето нищо не отвърнало. То умряло...

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и загриженото отношение. По-добре десет пъти да се сдържиш, отколкото един път да пречупиш...