- Нека ти помогна поне да го събереш! – каза гузно той и понечи да клекне.

- Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода.

Беше се разпиляло на хиляди парченца, когато той каза, че го е страх от чувствата му към мен. Станах, отворих вратата и извиках:

- Хайде, страхливецо! Махай се! И да не си посмял да се върнеш! Изчезни веднага!

Той си тръгна. Аз събрах счупеното си сърце в една кутийка и тръгнах да търся нещо, с което да го залепя. Видях една книжарница и влязох.

- Имате ли лепило, с което да залепя това счупено сърце?
- Вече не. Спряха ги от производство. – каза нелюбезно и безчувствено продавачката.

- Хубава работа! А сега какво да правя? Как да го залепя?
- Занеси го в клиниката на д-р Любов. Аз така направих. Моето още е там.

Тя ми даде адреса и аз вече бях в клиниката с моето счупено сърце. На рецепцията любезно ме посрещна медицинска сестра:

- Добър ден! С какво мога да Ви помогна?
- Търся д-р Любов, за да залепи счупеното ми сърце. Казаха ми, че само тук могат да ми помогнат…

- Дайте ми го, ние ще се погрижим за него!
- Как ще Ви го оставя? Аз с какво ще чувствам? – дръпнах се изплашено аз.

- За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме.
- А кога ще е готово? Кога да мина да го взема?

- Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно. Не мога да Ви кажа някакъв срок. Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете! Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов. Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно.

Тръгнах си от клиниката без сърце. Хапчетата не ги пия. Още си чакам сърцето. Дано д-р Любов ме потърси скоро.

(източник: jenite.net. Публикувана с разрешение)