Доктор Любов |
Написано от jenite.net | |||
- Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода.
Беше се разпиляло на хиляди парченца, когато той каза, че го е страх от чувствата му към мен. Станах, отворих вратата и извиках:
- Хайде, страхливецо! Махай се! И да не си посмял да се върнеш! Изчезни веднага!
Той си тръгна. Аз събрах счупеното си сърце в една кутийка и тръгнах да търся нещо, с което да го залепя. Видях една книжарница и влязох.
- Имате ли лепило, с което да залепя това счупено сърце? - Хубава работа! А сега какво да правя? Как да го залепя?
Тя ми даде адреса и аз вече бях в клиниката с моето счупено сърце. На рецепцията любезно ме посрещна медицинска сестра:
- Добър ден! С какво мога да Ви помогна?
- Дайте ми го, ние ще се погрижим за него!
- За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме.
- Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно. Не мога да Ви кажа някакъв срок. Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете! Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов. Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно.
Тръгнах си от клиниката без сърце. Хапчетата не ги пия. Още си чакам сърцето. Дано д-р Любов ме потърси скоро.
(източник: jenite.net. Публикувана с разрешение)
|
Коментари