Home Терапия Пътят от Любовта към Изневярата
Пътят от Любовта към Изневярата
Написано от Елена Трайкова   

Пътят от Любовта към ИзневяратаКакто на  всеки е известно, взаимоотношенията между мъжа и жената не стартират с изневяра.

Поради тази причина ще се опитам да предложа на вниманието ви своето виждане за пътя, които те изминават от запознанството, харесването до отчуждението и нейния логичен завършен в много от случаите – изневярата.


Често пъти съм си задавала въпроса защо, когато някой човек не е доволен от партньора си не се изправи пред него и открито да заяви, че вече не се чувства щастлив с него, че вижда промяна в отношенията им и че не е в състояние да понася повече това положение. Защо избира изневярата, предателството спрямо другия пред тъжната истина?

 

Отговорът не е толкова лесен, но този, който на мен ми идва в първия момент наум е – страх от реакцията, несигурност от това как ще се развият отношенията с новия партньор, а понякога желание да си докажем, че можем да бъдем харесвани отново и отново… И все пак, за да се стигне до изневяра нещо в отношенията не е вече същото, нещо се е скъсало, нещо се е променило до такава степен, че обекта на чувствата ни не ни носи това, от което ние не нуждаем. Промяната най-вече се открива в емоционален и сексуален план.


Човек се ражда на тази земя, за да бъде полезен на някой друг, за да създава нещо, да остави диря. По време на жизнения си път той изпитва нужда да бъде харесван, да получи разбиране, нежност, да бъде обичан. Той търси своята съответстваща половинка. Той се стреми към онази част от него, която ще го допълва по време на жизнения му път, частта която ще го кара да се чувства достатъчно щастлив и значим.


Когато двама души се срещнат и усетят, че между тях прехвърчат искри се опитват да покажат най-доброто, на което са способни. Започналото привличане между тях има реалния шанс да прерасне в истинско харесване. И какво по-хубаво от това -  открили сме човека,  с който може би ще споделим живота си. Има такава вероятност, нали?


Харесваме другия, когато той е в състояние, има желание да отговори на нашите духовни търсения. Нека не забравяме и сексуалното привличане и неговата роля за изграждането и затвърждаването на една връзка. Качествени взаимоотношения без сексуално удовлетворение е трудно да се постигнат. Рано или късно нещата излизат извън контрол.
Когато открием в отсрещната страна същите интереси, цели и стремежи, касаещи живота, човек който да ни разбира и подкрепя, ние неусетно започваме да се доближаваме до него. Влюбването не закъснява.


Започваме да изпитваме необходимост да виждаме обекта на нашите чувства все по-често и за повече време, да очакваме с нетърпение всеки следващ мил и нежен поглед, всяко следващо докосване. Той е тук, той е до нас, той мисли за нас, той ни засвидетелства своето уважение, разбиране и подкрепа, той се опитва да ни се хареса, той полага грижи за себе си, за външния си вид, той търси начини да ни е забавно, интересно и да се чувстваме доволни в неговата компания. Да, ние сме влюбени и на един етап от развитие на отношенията ни решаваме, че съвместното съжителство е най-логичното събитие, което трябва да последва. Вероятно с него живота ни би бил смислен, изпълнен с нежност и хиляди моменти на положителни емоции. Да, ние знаем, че той има своите недостатъци, дребни неща, които ни дразнят, но сме готови да заживеем с тях, защото ние обичаме нашата съответстваща половинка.


Ето, идва денят, в който ние заживяваме с нашия партньор в общ дом. Човекът до нас вече е нашия човек или поне така си мислим в този момент. Смятаме, че сме направили най-правилния избор за момента.
Минават няколко години, откакто сме го срещнали и той се е опитал да ни впечатли и е успял да го направи. Ние имаме едно или две деца, ние знаем всичко един за друг, ние сме натоварени с ангажименти. Живеем във времена, когато от нас се очаква да бъдем не само добри партньори и добри родители, но и да създадем блестяща кариера, да печелим колкото се може повече пари. Връщаме се в къщи уморени и трябва да излеем насъбралата се негативна енергия. Ние имаме грижи и тревоги, ние вече не сме така усмихнати и забавни, вече не сме нежни и мили. Ние няма вече за какво да се стараем толкова много. Това е отминал период. Ние смятаме, че сме от страната, която повече дава от себе си, отколкото получава. На нас всичко ни е скучно и еднообразно. Нашата половинка с тъга установява, че всичко което ни е карало да „летим” в присъствието на другия човек е вече минало. Минало, което ни липсва.


Нашата половинка забелязва, че веселият, мил и любвеобилен човек, с който е решила да прекара живота си вече не е същия, вече не я радва.
Да, но човек иска отново и отново да преживява положителните емоции от миналото. Днес няма обект на неговите желания, следващата седмица няма, но ето че само след два-три месеца, той се появява. Той е тук. Чаканата промяна и връщането към изгубеното е вече реалност. Ние може да го уловим стига да посегнем да го вземем. Да протегнем ли ръка? Ако го направим ще нараним нашите най-близки хора, ако не го направим ще нараним собствената си душа. Между другото тя вече е наранена.


Ето го -  той е весел, забавен, интелигентен, страстен, приятно изглеждащ. С кого освен с него може да възродим и изпитаме отново онези позабравени вече с годините усещания?! Да, аз живея само един живот и имам право да взема от него всичко.
“Знам, че действията ми не са справедливи спрямо моята половинка, наясно съм, че когато тя научи ще се почувства унизена и предадена, осъзнавам, че ще й причиня болка, но аз имам право да изживея положителни емоции отново” - това вероятно се върти в главата на достатъчно отговорните, но не достатъчно щастливи от съвместния си живот хора.


Аз месеци наред лягам и се събуждам до него, но го чувствам толкова чужд и далечен. При положение, че той не се старае вече за мен дали пък не го прави за някой друг? Не знам и не ме интересува. Аз имам шанс, от който трябва да се възползвам. Нима аз трябва да давам толкова много от себе си, а да не получавам това от което реално се нуждая? Не, не съм съгласен.
Аз ще взема от тази нова връзка това, което ми липсва. Ако партньорът ми не разбере, ще си караме така с месеци (с години е малко вероятно), в случай пък, че разбере ще има тягостни моменти, но ще го преживее.
И така единият от двамата (защото е малко вероятно и двамата да пристъпят към изневяра в един и същи момент) вече е направил първата крачка към изневярата.

 


Признавам, че не съм изневерявала. Доколкото ми е известно, на мен не са ми изневерявали. Макар и да не съм преминала лично през това преживяване имам своя версия какво я провокира – отсъствие и съпричастност към проблемите на партньора, поставяне винаги и изцяло на първо място на собствените нужди и желания, незачитане на интересите на другия, обиди и унижения, липсата на продължително и качествено общуване, желание да докажем на себе си преди всичко, че все още сме достатъчно атрактивни.


Може би тук е мястото да спомена, че изневярата би могла да бъде отговор на прекалена ревност от страна на половинката, както и ответна реакция, произтичаща от предишна изневяра на партньора. Мисля, че не са малко именно тези случаи.
Вероятно през всичките тези години, откакто сме във връзка с партньора си сме искали да вярваме, че се борим за една и съща цел, с едни и същи средства и сме вярвали, че другият винаги ще бъде до нас и то все така любящ. Когато погледнем реалността, стигаме до извода, че с годините се е получило обратното – престанали сме да се борим за общото ни бъдеще и сме решили да действаме по начин, който ще удовлетвори само и единствено нашите нужди, стремежи и цели. Ние вече не сме едно цяло, ние не сме две половинки, изграждащи един съюз. Време е да помислим за себе си, защото отдавна сме осъзнали, че този човек с който сме решили да изживеем живота си, не е този, който ни е необходим, за да се чувстваме щастливи и пълноценни личности.


Да, по-правилното решение е когато има проблем да излезем открито и да играем с открити карти, но малко хора имат смелостта да го направят. Вероятно, защото смятат, че ще им бъде по-лесно да живеят двойнствен живот поне за известен период от време. Изневеряващият не иска предварително да си създава дискомфорт, иска да избегне драматичните събития и да живее двойнствен живот, защото така може би е по-лесно.
И все пак нека не забравяме, че за да се стигне до изневяра трябва да има действия и събития, който да са я провокирали.

Истината винаги има две страни и понякога каквото и да направим на другия просто не му пука.

Как да съберем парчетата от разбитата си душа след изневярата? Това е тема на друга моя статия…

(Автор: Елена Трайкова)

 

 

бутон за споделяне

 

Коментари 

 
+1 #3 Gery 2014-06-07 13:46
Коментaрът нa Valia ме нaкaрa дa нaстръхнa,бих искaлa дa ви поздрaвя. Много мaлко хорa бихa потърсили професионaлнa помощ протягaйки ръкa емоционaлно след изневярa,a товa е и истинскa обич.Възхищaвaм ви се и ви пожелaвaм дълги години дa се обичaте и дa имaте силaтa дa преодолеете изпитaниятa нa съдбaтa все тaкa зaедно и с тaкa силнa обич.
Цитиране
 
 
+4 #2 Valia 2013-08-29 12:14
Съгласна съм напълно с изразеното преди мен мнение.Човек ,който не е преживял изневяра няма конкретен поглед върху нещата, а и развръзката невинаги е лоша.В моя случай простих след искреното разкаяние на съпруга ми и с помощта на семеен психотерапевт се справихме с проблемите си.В момента се преоткриваме отново ,изживяваме втория си шанс,Радваме се на по-добър и по-зрял секс, крадем повече време за себе си(децата ще отселеят и без да са на първо място).Важните сме ние двамата и това, че всеки се стреми да даде повече на другия( време,ласки,под крепа).
Наистина най-честно е преди да си помислиш за изневяра да споделиш с партньора разочарованието което чувстваш от съвместния ви живот и с разговори и професионална помощ да оправите нещата.Има шанс да се заобичате отново,но за съжаление партньорите не го правят и търсят щастие и емоции извън връзката.А истината е,че те могат да се открият и в нея,но трябва да има воля за промяна и от двете страни.
Цитиране
 
 
+2 #1 Пламен Иванов 2011-10-02 14:52
Драга Елена, този ваш пасаж: "Признавам, че не съм изневерявала. Доколкото ми е известно, на мен не са ми изневерявали. Макар и да не съм преминала лично през това преживяване имам своя версия какво я провокира..." ме притесни много. Убеден съм, че без преки впечатления човек не може да бъде обективен по темата. Изтичащата седмица беше много вълновуща за мен и съпругата ми. Първоначално тя разкри моя забежка, в резултат на това на бял свят изскочи и нейната. Ние обаче постъпихме цивилизовано. Това нещо полужи като подтик за затопляне на семейните отношения, хладни от дълго време (не по повод изневерите), преоткрихме се и като сексуални партньори. Така че, тъй нареченото "кръшкане" не е непременно нещо лошо. Стига хората да са достатъчно зрели.....
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук