Home Щастието е в теб Разговори с Бога 2
Разговори с Бога 2
Написано от izneviara.com   

Разговори с БогаПовечето от вас навлизат в годините, в които се формират взаимоотношенията, назрели с очакване, пълни със сексуална енергия, с широко отворени сърца и с радостна, пламенна душа.

Някъде между 40 и 60 (за повечето хора е по-ранната възраст) вече сте се отказали от най-великата си мечта, оставили сте настрана най-голямата си надежда и сте се примирили с най-малкото си очакване (или изобщо с нищо).
Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ти мечта, най-висшата ти идея и най-съкровената ти надежда са се отнасяли до любимия ти друг човек вместо до любимия ти Тебе. Тестът за взаимоотношенията ти е бил колко добре другият е посрещнал твоите очаквания и колко добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ти си посрещнал своите.

 


И тъй, казвам ти: бъди сега и завинаги съсредоточен в Себе Си. Гледай какво си, какво правиш и какво имаш във всеки един момент, а не какво става с друг. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята реакция.

- Знам, но звучи като че ли би трябвало да не обръщаме внимание на онова, което другите ни причиняват във взаимоотношенията си с нас. Каквото и да правят, стига да запазваме равновесието си, да оставаме съсредоточени в Себе Си и да изпълним останалите хубави работи, които каза, нищо няма да може да ни докосне. Ама другите ни докосват. Действията им понякога ни нараняват. Именно тогава, когато болката проникне в една връзка, аз не знам какво да правя. Чудесно е да се каже „отдръпни се настрана, не придавай значение на нещата", но по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Случва ми се да бъда наранен от думите и действията на партньора си в една връзка.

- Ще дойде денят, когато няма да бъдеш нараняван. Това ще е денят, в който ще установиш и ще разбереш истинското значение на взаимоотношенията и истинската причина за тях.
Ти си я забравил и затова реагираш по такъв начин. Но проблем няма. То е част от еволюционния процес. Част от растежа. Работата на Душата е това, което вършиш в една връзка - грандиозно осъзнаване и грандиозно спомняне е това. Докато не си го спомниш, докато не си припомниш също и как да използваш взаимоотношенията като инструмент за сътворяване на Себе Си, ще трябва да работиш на нивото, на което се намираш сега - нивото на разбиране, нивото на готовност, нивото на спомняне.

Така че има неща, които можеш да направиш, когато реагираш с болка на онова, което другият е, което казва или прави. Първото от тях е честно да признаеш пред себе си и пред другия точно как се чувстваш. Много от вас се страхувате да го направите, защото мислите, че ще „изглеждате лошо". Някъде дълбоко в себе си осъзнавате, че вероятно е нелепо „да се чувствате по подобен начин". Сигурно ви прави „малки". Вие сте „по-извисени от подобно нещо". Но в крайна сметка не можете другояче и независимо от всичко се чувствате по такъв начин.

Има само едно нещо, което можеш да направиш, е да уважаваш чувствата си. Защото зачитането на чувствата ти значи зачитане на Себе Си. И обичай ближния си така, както обичаш себе си. Как можеш изобщо да очакваш да разбереш и уважаваш чувствата на друг, ако не можеш да зачиташ усещанията вътре в Себе Си?

Първият въпрос при каквото и да е взаимодействие с друг е - Кой Съм Аз и Кой Искам да Бъда сега по отношение на това?

Да се отдръпнем от чисто духовния и езотеричен аспект за момент и да се върнем на практическото приложение на тази мъдрост.
Много често, според старите разбирания, хора (с добри намерения и много от тях доста религиозни) са правили онова, което са мислели, че би било най-добре за другия във взаимоотношенията си. Тъжно е, че всичкото това е довело в много случаи (в повечето случаи) до продължителна злоупотреба от страна на другия. Продължително „лошо" отношение. Продължителни проблеми във връзката.

В крайна сметка човекът, който се опитва да прави „каквото е правилно" за другия (бързо да прощава, да показва съпричастие, винаги да затваря очи пред определен вид проблеми и поведения), започва да изпитва негодувание, яд и недоверие даже в Бога. Защото как може Бог да изисква подобно безкрайно страдание, жертва и липса на радост в името на обичта?
Отговорът е, че Бог не го изисква. Бог те моли единствено да включиш себе си сред онези, които обичаш.

И за да бъдем практични отново (езотеричните аспекти настрана) - ако погледнеш какво е най-добро за теб в ситуациите, в които си оскърбяван, най-малкото, което ще направиш, е да спреш оскърблението. Това ще е добре и за теб, и за оскърбяващия, защото даже и той бива оскърбен, когато му се позволява да продължава да се отнася зле.

Поведението на този, който оскърбява, е в негова вреда. Защото кажи какво е научил, ако види, че оскърбителното му поведение се приема? А иначе, ако установи, че подобно поведение повече няма да бъде приемано, какво му е било позволено да открие?
Следователно, да се отнасяш към другите с обич, не значи обезателно да им позволяваш да правят каквото си поискат.
Родителите го научават отрано с децата. Възрастните не го научават толкова бързо с други възрастни, нито народите с други народи.

 

(автор: Нийл Доналд Уолш - "Разговори с Бога")

 

 

бутон за споделяне

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук