Home Размисли Заслушани в молитвата на Вселената
Заслушани в молитвата на Вселената
Написано от izneviara.com   

Заслушани в молитвата на ВселенатаНаскоро прочетох една книга – „Заслушани в молитвата на Вселената” на Марло Морган. Книгата е за аборигените. Думата „абориген” в нашия речник е синоним на „крайно изостанал” или „дивак”. Докато четях, постепенно започнах да се убеждавам в противното. Авторката предприема рядко по вида си пътуване през Австралия в племето на „Истинските хора”, както наричат те себе си. Месеци наред споделя примитивния им живот, което я води до някои житейски прозрения.

 

В тази дъждовна неделна сутрин получих поредния си урок по смирение. Приятелката ми замина при „другия мъж”, без да ми каже и една дума – намерих само бележка на масата. Някак естествено дойдоха думите на аборигените от племето на Истинските хора за човешките взаимоотношения:

 

“Всички хора са само духове, посещаващи този свят. А всички духове са вечни същества. Всички срещи с други хора са преживявания и всички преживявания са връзки завинаги. Истинските Хора затварят кръга на всяко преживяване. Ние не оставяме разбримчени краищата, както правят това Мутантите. Ако ти се отдалечиш с лоши чувства, затаени в сърцето за друг човек и този кръг не е затворен, по-късно това ще се повтори в живота ти. Ти няма да страдаш само веднъж, а много пъти, докато възприемеш урока. Хубаво е да наблюдаваш, да ставаш по-мъдър от урока, който извличаш от това, което се случва. Хубаво е да изкажеш благодарност, както казвате вие, да благословите и да се отдалечите в мир.”

Ще поясня, че говорейки за Мутанти, аборигените говорят за нас – цивилизованите хора. Някои от думите им звучат като излезли от устата на гуру:

„Ние не разбираме, не се съгласяваме и не одобряваме вашия начин на живот, но не го и осъждаме. Ние отдаваме почит на вашето местоположение в този свят. Вие се намирате там, където трябва да бъдете, като се има предвид вашият избор в миналото и сегашната ви свободна воля да вземате решения.”

И още:


„Интересно, че при техните забележки и изявления аз никога не се почувствах критикувана или осъждана. Те никога не съдеха моите хора като грешащи, нито пък настояваха, че само племето е винаги право. Приличаха повече на любещ човек, който наблюдава дете, което се мъчи да нахлузи лявата обувка на десния си крак. Кой казва, че не можеш да си изкараш парите, крачейки с обути наопаки обувки? Може би има ценна поука в подутините около кокалчетата на краката или в пришките! Но на по-възрастния и мъдър човек това му изглежда ненужно страдание.”

Раждането на нов живот за тях е радостно и планирано събитие и означава, че са доставили земно тяло за приятелска душа. Те не очакват това тяло да е съвършено, защото в него е приютено невидимо съкровище, което е съвършено – душата на човека.

Седя си, слушам дъжда да тропа по прозореца и си мисля колко далеч съм все още от това разбиране. Колко често продължавам да съдя. Все още не успявам да проумея на физическо ниво, че душите се подкрепят в общите проекти, за да претърпят развитие към идеалното. Все още се чувствам наранен от действията и думите на другите и в частност на жената до мен. Кога ли ще постигна разбирането за цялостност?

“Те вярваха, че това, което има значение, е начинът, по който ти чувстваш нещата. Това се записва във всяка клетка на тялото, в сърцевината на твоята личност, в ума ти и в твоето вечно аз. Когато някои религии проповядват необходимостта да нахраниш гладните и да подадеш вода на жадните, това племе от хора твърди, че самото даване на храната и течността, както и човекът, при когото те отиват, не са от значение. А чувството, което ти изпитваш, когато от сърце и с любов даваш, е това, което, или се отбелязва или не. Да доставиш вода на умиращо растение или животно или да им вдъхнеш кураж ти носи толкова просветление за опознаване на живота или на нашия Създател, колкото и намирането на жаден човек, комуто да предложиш вода. Ти напускаш това ниво на съществуване с карнетка, така да се каже, която регистрира момент след момент как ти владееш емоцията си. Невидимите нефизични чувства, изпълващи вечното в нас, са тези, които отбелязват разликата между доброто и по-малко доброто. Действието е само канал, чрез който чувството, намерението могат да бъдат изразени и преживявани."

Осъзнавам горното на ментално ниво от доста време. Трудността идва от прилагането му във всекидневния живот:) Всеки ден тялото ни дава обратна връзка. Понякога сме болни и това не е случайно – тялото ни дава знак, че е време да се огледаме и да анализираме истинските причини за случващото се – наранени взаимоотношения, пропасти в системата на нашите вярвания, блокировки на страха, ерозирана вяра в каквото и да е изобщо, дълбоко вкоравели емоции на неблагодарност, нежелание и неприемане. Нужно е да се отърсим от стари идеи, навици, мнения и понякога дори и от спътници в живота.

Да оставим нещата да си отидат нерядко е изключително труден урок за всеки човек, но това е само една необходимост. Новите неща не могат да дойдат, ако за тях не е отворено място. Ако сме задръстени със стари спомени като килер, натъпкан с прашни кашони, просто няма да има място за нищо ново в живота ни. Трябва да освободим място, да почистим килера, за да дойде ново в живота ни. Наскоро научих, че за това даже си имало термин в психологията – нарича се „карта”. Картата представлява нашите виждания и вярвания за живота, за възможно и невъзможно, реално и нереално. Няма как да допуснем нова „територия” в тази карта, ако не разширим картата си. Всяка промяна в картата води до промяна в реалността ни. Или казано по-просто: Ако искаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил. И един горещ съвет от мен – започнете да го правите.

”Животът и живеенето според племето се отличават с движение, напредък и промяна. После те заговориха за живото и неживо време. Хората не са в живото време, когато са гневни, угнетени, чувстват самосъжаление или са изпълнени със страх. Самото дишане не е определящо за това дали си жив или не. То само съобщава на останалите дали тялото е готово да бъде погребано или не! Не всички дишащи хора са в състояние на живот. Няма нищо нередно в това да опиташ някои отрицателни емоции и да ги видиш какво представляват, но никак не е мъдро да останеш на тяхна територия. Когато душата се намира в човешка форма, ти трябва да играеш - да разбереш какво е това да се чувстваш щастлив или тъжен, ревнив или благодарен и така нататък. Но от теб се очаква да извлечеш поука от този опит и да си направиш крайно заключение кое ти причинява болка и с кое ти е хубаво.”

Опитите ни да преодолеем по силов път препятствията в живота ни само водят до тяхното укрепване и развитие. Едва ли ще успеем да се преборим с всички препятствия, но можем да работим с нашето отношение към тях. Малко по малко, ден след ден. Изисква се търпение, но успехът е гарантиран.

Ще завърша с думите на близък мой приятел:

„Горд съм, че живея така живота си, че мога да разкажа за всеки един момент от него на всеки срещнат и няма да ме е срам. Нямам какво да крия и няма от какво да ме е срам.”

Пожелавам ви това и на вас – да не ви е срам да разкажете за живота си!
Пожелавам ви още да не оставяте разбримчени краища в отношенията си!
Пожелавам ви да направите неща, които никога не сте правили!

 

 

бутон за споделяне

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук