Home Размисли Съквартиранти
Съквартиранти
Написано от izneviara.com   

СъквартирантиИма един доста разпространен мит. Говори се, че повечето двойки, преживели изневяра се разделят. Всъщност далеч не е така. Най-често те се превръщат в съквартиранти.

Те обитават един апартамент или къща, полагат грижи за децата, хранят се на една маса, гледат един телевизор, често дори спят в едно легло. За повечето съседи изглеждат като нормална двойка. Но има неща, които ги отличават от нормалните двойки. Едното е разрушеното доверие между тях, другото - че не правят секс. Постепенно тези съквартиранти се отчуждават един от друг и след време не могат да си спомнят какво ги е свързвало преди години. Помнят само горчилката и разочарованието. Натрупаното напрежение често води до прескачане на искри. Няма я и сексуалната енергия, която да помогне за обединяването на двамата. Има само две сенки, които полагат усилия да не се срещат в тясното пространство на жилището.


Какво причиняват двамата съквартиранти на децата си? Със сигурност ужасни неща. Като начало потресаващ ролеви модел, в който мама и татко никога не се докосват. Ако случайно се докоснат, веднага се дърпат рязко. В добрия случай са студени и с фалшива любезност един към друг като глътнали бастуни английски икономи. В лошия случай си крещят и се наричат с обидни имена. Дори не искам да споменавам за онези, които се бият! Психическите травми, които младото съзнание ще понесе, се отбелязват като дамгосани в главата му. И то на свой ред един ден ще повтори грешките на родителите си, въпреки тържествената клетва, която си е дало да не го прави.

Съквартирантите не се интересуват от другия. По-скоро биха помогнали на случаен минувач на улицата, отколкото един на друг. По-скоро биха се заинтересували от съдбата на съседката от третия етаж или колежка, отколкото от голямо постижение на другия. Биха се натъжили, че има деца в Африка, които гладуват, но за нищо на Света не биха видели сълзите в очите на другия и мъката, която му причиняват. Пък и тя е заслужена все пак:)

Един ден проумях, че съм се озовал в ролята на съквартирант. Станало беше бавно и донякъде неусетно. Гледах как жената, с която ни свързваше нещо страхотно, сега се подготвя за срещи с другия. Започва с обезкосмяване. После оформя веждите. Разглежда си внимателно лицето в увеличително огледало и маха няколко черни точки. После следват маски за лице – обикновено повече от една, зависи с колко време разполага. Грижливо изкъпване с „хубавия” душ гел, балсам за коса. Понякога антицелулитен гел. Маникюр, педикюр, прическа. Бельото е ново и секси. Облеклото също... Когато живееш с някого 10 години, започваш да забелязваш всяка малка подробност.

Предполагам, че преди доста години е правела тези усилия и за мен. Всъщност съм сигурен, че ги е правела. Веднъж, докато още си говорехме по тези теми, тя ми беше казала: „Не исках да се обличам всеки ден секси и да полагам специални усилия да ти се харесам. Исках да ме харесваш такава, каквато съм – с домашните дрехи и разчорлена.” Всъщност аз си я харесвах, но това е друга тема. Сега просто се питах защо ли подготовката за другия понякога трае цели 2-3 дни... Няма „честно” и „нечестно”, нали? Ако поне малко съм започнал да израствам, би трябвало да й пожелая приятно изкарване. Но явно още не съм. Изпитвам болка да гледам как жената, която още значи много за мен, се приготвя за другия. Не е ревност. Просто болка, че нещо толкова красиво си отива. Че се опетнява нещо, което съм мислел, че е стойностно.

 

Тогава разбрах, че трябва да си тръгна. Алтернативата е агония. Агонията на човек, който трябва да играе ролята на съквартирант, докато в този момент сърцето му се къса. Изглежда още не съм се научил да бъда любезен съквартирант.

Говори се, че повечето двойки, преживели изневяра се разделят. Всъщност далеч не е така. Най-често те се превръщат в съквартиранти. Те обитават един апартамент или къща, полагат грижи за децата, хранят се на една маса, гледат един телевизор, често дори спят в едно легло. За повечето съседи изглеждат като нормална двойка.

Иде ми да се пръсна от мъка! Кога станахме съквартиранти? Направих ли всичко, за да не се случи?
Хора, борете се да не стигнете до тази ситуация! Не отлагайте, не бавете, не мрънкайте! Повярвайте ми, не ви трябва да ставате съквартиранти.


Пожелавам ви повече успех, отколкото имах аз!


 

 

бутон за споделяне

 

Коментари 

 
+2 #1 Жоро 2011-06-27 22:25
Точно така, и аз ги изживявам същото.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук