Тази вечер по телевизията даваха един стар филм: „Всемогъщият Брус”. За няколкото човека, които още не са го гледали, ще разкажа накратко за какво става дума: Във филма има един тип, който прекалено често се оплаква от Бог – че Бог не му помага, че не го слуша, че само него го прецакват, пренебрегват, че постоянно е жертва и т.н. Един ден Бог се появява пред него и нашия герой получава временно възможностите на Господ, за да се убеди сам колко е трудно да управлява нашия свят.

Има само 2 правила:

1. Не казвай на никого, че си Бог.
2. Не пречи на свободната воля.

Нашият герой се развихря, разбира се:) Иска да „оправи” живота и отношения с приятелката си. Но тук постоянно изниква второто правило. Колкото и да си всемогъщ, не можеш да поискаш нещо, което друг не иска. Ако ТЯ не иска да бъде с ТЕБ, дори ти да си Господ, тя има право да предпочете друг. Няма значение дали според теб ти си по-добър или по-лош. Има значение единствено какво мисли тя. И ти не можеш да направиш нищо. Точка. Дори Господ не може или по-точно не бива да го прави. Знаете ли колко време ми отне на мен да проумея тази наглед проста истина? Месеци! Месеци ми трябваха да се примиря и да престана да се боря. Единственото, което МОЖЕМ да направим е да обичаме. Просто обичайте и оставете на Господ да решава какво да стане. Доверете му се. Той знае всичко и ни обича.

Искам да завърша с един диалог между героя и Бог от филма:

- Какво наистина искаш?

- Жена си.

- Искаш да си я върнеш ли?

- Не. Искам да е щастлива каквото и да ми струва това. Искам да си намери човек, който да я обсипе с всичката любов, която тя заслужава. Да срещне човек, който винаги да я вижда, както аз я виждам сега през твоите очи, господи.

- Това се казва молитва!

Искрено ви пожелавам един ден да стигнете до този извод! Пуснете любимия си човек и ако той се върне, ще знаете, че го прави заради вас. Ако си тръгне, значи никога не е бил до вас наистина. Просто го пуснете.
Успех!