Гледали ли сте онзи стар филм “Заличителят”, с Арнолд Шварценегер, от времето когато той беше още актьор? За онези, които не са, ето сюжета съвсем накратко: Бате Арни играе „заличител” на хора. Това обикновено са хора, които са търсени от престъпници, за да бъдат убити, защото знаят нещо. Арни се появява първи и прави всичко на ужким: запалва им къщата, поставя някакъв труп от моргата на мястото на човека, изтрива кредитните му карти, социалната осигуровка, учи го как да се крие и т.н. Жертвата получава нова самоличност, нови кредитни карти, осигуровка и въобще всичко, необходимо да започне нов живот, далеч от неприятностите. Има само една уловка: никога не трябва да се свързва със стари приятели, роднини и деца. Така се случва заличаването.

Аз бях заличен, при това съвсем неусетно.

Дадох си сметка за размера на случващото се изведнъж, дойде ми наскоро като проблясък. Заличаването е започнало преди доста време, вероятно тече от 2 или дори 3 години. Предполагам, затова не съм го усетил – било е много плавен процес. Заличаването започва винаги от едно място – от главата. Заличителят започва да работи в собствената си глава, затова процесът изключително трудно може да бъде забелязан навреме. В началото започва да трие всичките ви положителни страни и навици. Понякога ги замества с несъществуващи лоши такива, макар че е достатъчно само да изтрие добрите ви, защото ВСЕКИ има лоши и така остават само лошите ви качества. Това не е труден процес. Достатъчно е само заличителят да спре да ви обича като цялостна и пълнокръвна личност, с всичките ви положителни и отрицателни страни, и да изиска от вас В МОЗЪКА СИ (никога “in-real”) да имате САМО положителни черти. Вие, разбира се, се „издънвате” веднага от поставените към вас изключително тежки изисквания да бъдете идеален. Така започва всичко... Сега процесът започва да тече по-ускорено. Заличителят се заема с вашите общи хубави моменти. Ще кажете: „Е, това е невъзможно! Нали и двамата сте били там и двамата сте изкарвали добре и това са ВАШИТЕ ОБЩИ добри моменти, които са ви топлели през годините?!” Всъщност и това не е трудно:) Всички ние знаем, че няма „добри” и „лоши” моменти и неща. Има само нашата гледна точка за реално съществуващи събития, които нямат емоционална окраска, докато ние не им придадем такава. Заличителят просто лекичко „врътва” гледната точка и веднага започва да вижда лошото в ситуацията. Вие виждате красивия залез, той вижда комарите. Вие виждате пухкав сняг, а той се оплаква, че колата няма да запали. Вие виждате романтика, той – досада. Схванахте, нали? Наистина е просто:)

Процесът е набрал скорост, защото заличителят е преодолял главните препятствия в заличаването – моралните. Така да се каже той е успял да подготви почвата на това, което ще се случи тепърва. ВИЕ вече сте ужасен човек, с когото НИКОГА не е било лесно да се живее, който НИКОГА не е обичал, който НИКОГА не е бил добър или нежен, НИКОГА не се е грижил за семейството си. Това аз наричам „морална подготовка” на зрителите. Зрителите са всички други – приятели, роднини, деца. Те още не подозират какъв спектакъл ги очаква, нито че в този спектакъл има две трибуни дори за зрителите и всеки трябва сам да избере в кой сектор ще седне да наблюдава „мача”. Избирайки сектор, зрителя задейства на енергийно ниво допълнителни сили, които се вливат или в заличителя или в заличавания. Изборът почти винаги става на роднински или приятелски принцип и няма общо с действителността на мача, просто така се прави.

Заличаването вече стига до по-тежки моменти: очевидно ВИЕ трябва да сте причината заличителят да е нещастен! Ще кажете, че няма външни обстоятелства, които са в състояние да направят един нещастен човек щастлив? Аз ще ви кажа – прави сте и какво от това? Идете да го обясните на заличителят:) Нали разбирате, че той вече не ви вярва за нищо. Заличил е причините да го прави:)
Накрая заличителят стига до извода: „ТИ ме правиш нещастна(ен)! ТИ заслужаваше да ти изневеря!”. И разбира се е напълно прав. Спомнете си: „моралните задръжки” се изтриват първи. Сега той е убеден напълно в правотата си. Механизмът действа подобно на принципа: „Всички правят така, значи е правилно”. Преди 70 години този прост механизъм накара цяла една нация да повярва, че единствено нейната гледна точка за Света е вярна и запали Втората световна война. Защо да си въобразяваме, че точно ние сме застраховани?

И така – един ден аз се събудих и установих, че съм „изтрит”. Общите ни приятели вече дори не отговаряха на баналните ми СМС-и от сорта на „Честит рожден ден!” Роднините от „нейна” страна прекъснаха с мен всякакви връзки, заемайки убедително страната й, без някога да са чули и дума от мен. Общите банкови сметки станаха отделни. Общото бъдеще стана „всеки се спасява поединично”. Онова „ни” стана „ми”, „ние” стана „аз”. Дори на битово ниво в къщи животът ми започна да изчезва – моите вещи вече заемаха твърде много място и бяха сбутани. Моите битови нужди винаги бяха оставяни за накрая и „ако стане”. Това обаче беше шега в сравнение с охладняването на отношенията и липсата на разговор. Защото заличителят няма нужда от разговор – той знае всичко, което му трябва, за да бъдете заличен.

Най-тежко ми беше да осъзная, че това ще се случи и с дъщеря ни. Процесът вече е започнал и аз го усещам. В моменти на прозрение виждам и „последната спирка” в този процес – аз съм далечен аксесоар към живота на дъщеря си. Аз съм „оня”, който не е в къщи и се появява два пъти в седмицата или в месеца и е малко досаден, защото винаги си тръгва с навлажнени очи (какво му става толкова, не може ли да се държи като мъж?). Така аз ще бъда заличен дори от съзнанието на детето си! Защото дори мъничкото дете ТРЯБВА да избере мястото си на трибуната. Явно наистина много съм грешил, за да получа това...

В началото ме обзе огромна ярост от безсилието ми да направя каквото и да е. Знайте едно: вие не можете да прекъснете процеса на изтриване. Единственият човек, който може да направи това е заличителя. Опитите да противодействате почти винаги водят до нови грешки от ваша страна, защото всяка истина и всяко действие имат две страни – добра и лоша. Ако добрата се заличава автоматично, то остава само лошата. Всяко действие води само до усложняване на обстановката и до влизане във „вълчи капан”.

Сигурно се чудите: „Има ли изход?! Мога ли да се спася от заличаване?” Спокойно приятели, изход има:) Той се нарича спокоен разговор, разумна комуникация, духовно израстване, разбиране на чуждата гледна точка, ПРИЕМАНЕ. Това е. Не е лесно и далеч не всеки ще успее в начинанието. Но ако вярвате, че си струва, задължително опитайте. Аз не успях, но поне опитах. И бих опитал пак и пак и пак. И помнете: вие не можете да прекъснете процеса на изтриване. Единственият човек, който може да направи това е заличителя. Не го обвинявайте, не го корете, не му се сърдете. И хич не ми се правете на жертви! Всеки от нас освен заличаван е и заличител! Вие също заличавате. Дори сега, в този момент. Всеки избира за себе си какво би искал да заличи. Аз избрах да залича лошите спомени. Сега, когато се обърна назад, виждам един чудесен съвместен живот. Не се смейте:) Наистина всеки избира какво да заличи. Всички знаят, че да чистиш дупето на бебе всъщност не е чак толкова приятно нещо, но всички ние си спомняме с умиление за тези моменти, нали? Или безсънието през първите месеци? Не ме убеждавайте, че ви е било чак толкова гот:) И все пак с удоволствие бихте го преживели пак:) Заличаването на лошото е също толкова могъщ процес като заличаването на доброто.

Ще се моля за вас вие да заличавате само лошото от живота си! Дълбоко вярвам, че това е пътят за всеки да стане по-добър. Както и да прости.

Животът е хубав! You have just been erased…