Home Размисли Персонален ад и рай
Персонален ад и рай
Написано от izneviara.com   

Персонален адЗащо си представяме адът като казан, в който вечно ще се варим или като огньове, в които ще горим и мъчим? Човешкото тяло е така устроено, че има предел. След този предел то не усеща кой знае колко от мъките. И накрая загива и се отървава. Не мисля, че има физическо мъчение, което да е ефективно „вечно” и ако е ефективно вечно, значи едва ли е много интензивно...

 

 

Имам по-добра идея за ад:) Адът е мястото, където попадаме заедно с множество подобни на нас хора. Накратко казано, адът е да живееш със себеподобни. Хора с подобни на твоите разбирания, постъпки в живота, преобладаващи мисли в главата. И този ад наистина може да трае дълго време. Толкова дълго, че да имаме възможността да видим какво е да си такъв, какъвто си и да се погледнем отстрани. Да, някои от страните ни са добри. И на тях ще им се радваме. Спомнете си обаче за по-неприятните:) Представете си сега да сте „вечно” с много хора със същите неприятни черти. Всъщност „вечно”-то продължава до момента, до който се усетим, че нашата съдба е в нашите ръце... но за това малко по-натам. Нека сега се хванем за някоя от десетте божи заповеди, например: „Не кради”. Ето ти ситуация – попадаш в среда на крадци „во веки веков”! Гадничко, нали? Не можеш да си оставиш нищо на шкафчето до леглото, защото на сутринта вече не е там. Не смееш да зарежеш колата на улицата, защото ако на сутринта тя е там, то гумите няма да ги има:) Оставяш си колелото във входа и някой ти го прибира. Постоянно се притесняваш дали няма да ти задигнат нещо, да ти разбият вратата на апартамента, да ти изчезне новият плосък телевизор или лаптопа... Чакай малко! Че ние и сега си живеем в ада! Колко от нас се притесняват постоянно за тези неща? Колко хора се притесняват дори за кокошките, лъжиците и вилиците си! Чувал съм дори за откраднат употребяван дезодорант!! Колко се притесняват за черешите, които са на дървото „незащитени” от страната на улицата? За пясъка, оставен на „произвола” извън оградата, защото вътре не е имало място къде да се скрие. Пък то вече и „вътре” не е сигурно. Онези – лошите – влизат вече навсякъде и нямат никаква съвест! Да, май вече си живеем в ада...

 

КАКВО ПРАВЯ ТОГАВА АЗ ТУК? Аз не съм крадец. Аз не искам да живея в ада заедно с други крадци. Аз нищичко не съм откраднал през целия си живот. Е, не си продупчих билетчето за рейса, но никой не ме хвана, така че това не се брои. И „Уиндоус”-а ми не е купен, но кой ги купува тия неща – всички просто ги ползват. Бил Гейтс и без друго е милиардер. Какво като послушам малко МР3-ки? Правя го рядко, пък и преди години наистина си купих един диск. Вярно, че тогава нямаше МР3-ки, но все пак... Музиката трябва да е на всички, нали? Не си плащам данъка за колата, но това не е кражба. Крадците са ония от общината - да искат толкова пари и да не оправят дупките. И така – какво правя аз тук? Наистина не разбирам.

 

Да продължавам ли с други от десетте „заповеди”? А защо да се ограничаваме само със заповедите? Нека си помислим за опашките навсякъде, за неорганизираността ни, за нежеланието ни да работим, за лошото качество на живота, за охотата, с която се оплакваме. За лъжите ни. Гадно е всички около теб да те лъжат и да не можеш да разчиташ на никого, нали? А питате ли се – защо сме тук, защо сме в среда на лъжци, предатели или както ви харесва – така ги наречете? Ами хайде да се попитаме.

 

Адът не е някъде горе. Адът не е някъде в имагинерно „след” или „там”. Адът е тук и сега. Мислиш по определен начин, правиш определени неща – заобикаляш се с все повече от същото и от подобните на теб хора. И ти се налага да живееш с тях, да общуваш с тях и да се само-разглеждаш и самоопознаваш с години в тяхно лице. Защото хората около нас сме ние самите. Вселената е едно гигантско огледало, което ни отразява. Ако намираме „лоши” неща в човека до нас, първият въпрос трябва да е „Къде е това в мен?”, а не „С какво го заслужих?”

 

Ако един ден започна да се интересувам от музикална група, нека например да е „Аеросмит”, то нещата около групата започват да бъдат важни за мен. Преди половин година може дори да не съм чувал за тях, но сега „Аеросмит” са част от живота ми. Слушам албумите им, чета за вокала им, слушам легендите за тях с интерес. В живота ми се появяват все повече хора, които се интересуват от групата и я слушат, започвам заедно с тях да ходя по концерти... Някой ще каже: „Е, това е нормално - какво толкова?” Аз ще кажа: С всичко е точно така, не само с „Аеросмит”! Интересувате се от жени/мъже, защото половинката ви е омръзнала – те започват да се появяват. Интересувате се от болести – все повече болести и болни хора ще дойдат в живота ви. Лъжете често и се обвинявате за това – все повече лъжи се появяват и за вас. Крадете и се обвинявате за това – аналогично. Хубавото в цялата схема е, че в който и момент да разберете за нея, в състояние сте да обърнете нещата в своя полза. Тази „схема” е наречена с името „Закон за привличането” и той си действа, независимо дали ние му го признаваме или не. Него хич не го интересува осъзнаваме ли какво се случва или не. И този закон оформя нашият личен ад или рай. Не „някъде горе”, а тук и сега. Ние сме в избраният лично от нас ад или рай, оформен майсторски от нашият мозък и преобладаващите ни мисли.

 

Стюардесата взе микрофона, лепна си дежурната любезна усмивка на лицето и каза: „Добре дошли в ада! Радваме се, че го оформяте заедно с нас. Заповядайте отново. Ние имаме нужда от вашите мисли, за да предложим все по-изтънчени мъчения за вас и всички около вас.”

 

Имам една безумна идея:) Нека опитаме да се изчистим от грозното в нас и да намалим интензитета на негативните си мисли. Да опитаме да простим на този, който ни наранява. Да се засмеем на шамара, който ни удрят. Да опитаме да не критикуваме постоянно хората около нас. Може би дори да намерим нещо хубаво в тях... И тогава личният ни ад постепенно ще започне да се трансформира в личен рай. Представете си рай тук и сега! Не „горе”, не „после”, а точно тук и точно сега. Представихте ли си го?

 

Кое е по-добре – да съм глупава блондинка с красиви мечти за световен мир и изгоден брак или мрачен професор с реалистични мисли за свършека на света, заради глобалното затопляне и изчерпването на фосилните горива? За себе си знам какво избирам, вие си отговорете сами...

„Всичко, което сме, е резултат от това, което сме мислили... Ако човек говори и действа със зла умисъл, болката ще го следва... Ако човек говори или действа с чисто сърце, щастието ще го следва като сянка, която винаги е с него.” БУДА /ок.563 - ок.483 г.пр.Хр./

 

Определено мисля, че раят също както и адът, е да живееш със себеподобни - тук и сега. И това му е хубавото на живота - можеш да имаш собствен рай:). Единственото, което трябва да направиш е да не се отказваш от мечтите си.

„Най-забавното в живота е, че когато отказваш да приемеш нещо друго, освен най-доброто, много често получаваш именно него.” Съмърсет Моъм

 

 

бутон за споделяне

 

Коментари 

 
+1 #1 Калоян 2011-02-14 11:24
Кое е по-добре – да съм глупава блондинка с красиви мечти за световен мир и изгоден брак ???????????????????????? ИЗГОДЕН БРАК???????????????? АЙДЕ СТИГА БЕ И ВИЕ ЛИ .???? ДО ПОВРЪЩАМИ СЕ ЧЕСТНО....
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук