Забелязах, че често получавам писма, в които претърпелите изневяра хора се питат:

„Ако аз простя бързо и лесно изневярата, няма ли да изглеждам като глупак?”

ДА - ще изглеждате като глупак, ако мислите, че така се става глупак.
НЕ – няма да изглеждате като глупак, ако мислите, че направеното от вас е правилно.

Кой определя правилата? Кой казва – ти си глупак, а онзи не е? Кой? Правилата определяте ВИЕ! Вашето лично его. Ако смятате, че да простиш изневярата бързо и лесно е най-глупавото нещо на света, тогава то такова и ще бъде. Никой не може да ви убеди в противното, щом мислите така... И определено това не е моята цел. Вашето его винаги е силно засегнато при изневяра и веднага става страна в конфликта. Често ни съветва, че ТОВА ПРОСТО НЕ СЕ ПРОЩАВА. И ако така мислите, така и ще бъде. Аз мислех точно така. Моето его ужасно трудно преживяваше „предателството” и през цялото време ми нашепваше: „Това ти никога няма да можеш да го простиш”.

Бихте могли да изберете и да простите. Въпреки вироглавото си его. Въпреки съветите на патили от изневяра ваши приятели, въпреки вдигнатия пръст на майка ви, която обяснява, че това не може да бъде простено и има само един път, въпреки нещата, които сте прочели в разни статии и списания. Аз няма да ви давам изтъркани съвети. Ще ви попитам следното: къде ще бъде списанието, когато заради една прибързана реакция, останете сами? Мислите ли, че едно списание, приятел или дори майка ви са в състояние да заместят любимия (до вчера) човек? И колко силно може да ви стопли под завивките вашето его? Харесвате ли секса с его? А с приятел?

Защо толкова често хората взимат решение за собствения си живот, което е удобно на общественото мнение, но не и на тях самите? Вчера си говорих с една млада и красива жена... Попитах я: „Какво според теб е любовта?” Тя без много да се замисля, отговори: „Аз възприемам любовта като нещо по-голямо от мен, от моето его и това на приятеля ми. Тя е нещо чисто и независещо от физическите ни отношения. Да обичаш, означава да даваш.” Знам, че имате приготвени аргументи за противното. Имате и дежурното "тя още е млада и не се е сблъскала с реалността", закани от сорта "като й се случи на нея, ще я видим тогава"... Е, за да ви успокоя бързо - на нея вече й се е случило и тя като нас знае какво е. И казва горното, въпреки случилото се. Вместо да я съдим, нека я чуем. И нека младостта й не бъде повод за насмешка.

Да даваш не означава да бъдеш глупак. Да даваш, значи да обичаш. Да обичаш, въпреки нараненото си самолюбие, въпреки болката и обидата от лъжата. Да останеш там, където другите биха си тръгнали, означава само, че си по-силен от всички други и обичаш. А да обичаш – никога не е глупаво...