Home Размисли
За Доверието
Написано от izneviara.com   

За ДовериетоИмам познат, който постоянно ми иска пари на заем...

 

Преди години работехме заедно в една фирма. Той работеше с клиенти и част от работата му беше да събира парите от отложени плащания на клиентите. С известно закъснение научихме, че той е събирал част от парите и после не ги е отчитал в касата на фирмата. Така неговите клиенти продължаваха да дължат пари на фирмата по документи, а всъщност вече бяха платили. Един ден се разбра за тази, иначе доста разпространена в търговските фирми схема. Моят познат беше принуден да продаде апартамент някъде в страната, за да си покрие задълженията към фирмата. После беше уволнен. Животът е странен и аз продължих да научавам новини от този мой познат.

 
Да простя или да не простя?
Написано от izneviara.com   

Да простя или да не простя?Забелязах, че често получавам писма, в които претърпелите изневяра хора се питат:

 

„Ако аз простя бързо и лесно изневярата, няма ли да изглеждам като глупак?”

ДА - ще изглеждате като глупак, ако мислите, че така се става глупак.
НЕ – няма да изглеждате като глупак, ако мислите, че направеното от вас е правилно.

 

 
You’ve just been erased
Написано от izneviara.com   

You’ve just been erasedГледали ли сте онзи стар филм “Заличителят”, с Арнолд Шварценегер, от времето когато той беше още актьор? За онези, които не са, ето сюжета съвсем накратко: Бате Арни играе „заличител” на хора. Това обикновено са хора, които са търсени от престъпници, за да бъдат убити, защото знаят нещо. Арни се появява първи и прави всичко на ужким: запалва им къщата, поставя някакъв труп от моргата на мястото на човека, изтрива кредитните му карти, социалната осигуровка, учи го как да се крие и т.н. Жертвата получава нова самоличност, нови кредитни карти, осигуровка и въобще всичко, необходимо да започне нов живот, далеч от неприятностите. Има само една уловка: никога не трябва да се свързва със стари приятели, роднини и деца. Така се случва заличаването.

Аз бях заличен, при това съвсем неусетно.

 
Внимание мъже! На път сте да загубите жена си!
Написано от izneviara.com   


Внимание мъже! На път сте да загубите жена си!

Ако описаните по-долу симптоми съществуват вече във вашата връзка, то

 

ВНИМАНИЕ МЪЖЕ: вие сте на път да загубите жена си съвсем скоро! Не се шегувам!

Симптоми:

- Тя често ви се сърди. Поводите обикновено са дребни.
- Каквото и да направите, тя все е недоволна от вас. Дори да направите точно това, което тя иска от вас – пак сте в немилост.
- Обвинява ви за всичко лошо, случило се във вашата връзка от започването й до ден днешен.
- Обвинява вас за лошото си поведение към самите вас.

 

 
За общото между изневярата и рака
Написано от izneviara.com   

За общото между изневярата и рака

Вчера бях с един приятел, докато той купуваше лекарство за лечение на рак за баща си. Докато гледах размяната на пари и опаковки с лекарство, без да искам започнах да сравнявам рака във физическото ни тяло с изневярата в отношенията между двама партньори. Ето определението за рак според Уикипедия:

 

„Рак се наричат група от злокачествени туморни заболявания. Във всекидневния език „рак“ е събирателно понятие за множество сродни болести, при които телесни клетки растат неконтролируемо, делят се и изместват и разрушават здравата тъкан.

 

 
Изневярата е програма-вирус
Написано от izneviara.com   

Изневярата е като вирусТази сутрин пих кафе с един приятел. Той е женен и има дъщеричка. В живота му се появила нова жена и ме потърси за съвет. За мен беше ясно, че вече е взел решението, а мен търси само да го потвърдя, но нали за това са приятелите...

Около този мой приятел винаги е имало жени - доста жени за секс. С новата обаче е по-различно – дори не са преспали още, а се виждат от почти два месеца. За него това е голямо изключение. Явно тя има друг статут в главата му, изглежда се е влюбил здраво.

 
Присъда
Написано от izneviara.com   


ПрисъдаСнощи имахме тежък разговор с жена ми... Най-после, след повече от една година на изчакване, увъртане и лъжи, както и две години от началото на връзката й с другия, тя смутолеви нещо като: „Може би е добре да се разделим временно, за да разберем дали ще си липсваме...” Съгласих се. Не защото исках да се разделим, а защото, когато обичаш някого си длъжен да го освободиш. Така се прави:) Знаех, че връзката й с другия мъж не беше спирала нито за секунда, така че накрая се предадох. Просто се почувствах ужасно уморен от всичко това - искаше ми да става каквото и да е друго, само не и да продължавам да чакам. Исках да освободя и нея от задължението да продължава да ме лъже, за да гради имидж на „добро момиче”. Само аз знаех, че не е такава, така че с махането ми, тя отново ще бъде чиста. Признавам, че получавайки присъдата, в началото хич не ми стана по-леко. Опитах да се държа „мъжки” за пред нея, но после ревах насаме като ученичка. Плаках отчасти за нея, но много повече за дъщеричката си, която вече щях да виждам само от време навреме. Явно много съм грешил, за да бъда наказан сега така... Лесно е да се правиш на непукист, на „Е к’во толкова? Ще я виждаш често – винаги, когато искаш”, ако не трябва ТИ да си тръгнеш. Как се обяснява на малко дете, че не ти си абдикирал от връзката с майка му, без да опетниш името на майка му? Как се градят после пълноценни отношения с дъщеря, която те гледа с обвиняващия поглед – „та нали ти ни напусна тате”?

 
За „силата” и „слабостта”
Написано от izneviara.com   


За Вчера имах повод да се замисля над следното: „Защо мъжете често изглеждаме толкова слаби, когато ни предстои раздяла с жена, с която имам връзка от години?” Да, оказа се, че това се случва наистина често... Независимо кой е „прегрешил” спрямо връзката, стане ли въпрос за раздяла, мъжете почти винаги са слабата страна. Често изпадаме в ситуации да умоляваме, да умиротворяваме, да търсим компромис.

Ако сте мъж, знаете за какво говоря, ако сте жена – вероятно мислите обратното. Всъщност всеки смята, че той е направил по-големия компромис, нали:) Преди време жена ми каза, че мъжете сме по-слаби, затова постоянно опитваме компромиси или дори изпадаме в ситуации да се молим...

 
Заместващи реалности
Написано от izneviara.com   

Заместваща реалностДнес гледах един филм – „Shutter Island” с Леонардо Ди Каприо в главната роля. Накратко сюжетът: Леонардо е щатски шериф, който ще разследва бягството на жена от клиника за душевно болни пациенти, извършили престъпление... Клиниката е на остров, като най-близката точка до сушата е 16 км. Нещата изглеждаха така до един момент. После се оказа, че всъщност героят на Леонардо е пациент на клиниката, болен е и е престъпник. Мозъкът му отказва да приеме истината: че е убиец. Съзнанието му толкова добре изработва детайлите за „новата му самоличност”, че дори си измисля помощник (лекуващия го психиатър), причини да бъде без оръжие в клиниката (въпреки че е шериф), причини всички около него да се държат така, че да се вписват напълно в неговата заместваща реалност.

 
"Лошото" и "доброто"
Написано от izneviara.com   

 

Лошото и доброто

Лошото: Ревност! Много ревност!
Доброто: Това е първото, с което трябва да се справиш! Спешно. Не се държиш разумно, когато си ревнив.
Лошото: Мамка му, трябва ли винаги да ми пука? Ревнувам я и толкова, трябва ли да правим психоанализа, за да разберем какво става.
Доброто: Ревността не е любов, тя е желание да притежаваш. Ти не можеш да притежаваш някого, приятелче, не е честно спрямо него. Той е отделна личност. Има право на щастие точно толкова, колкото и ти:).

 
Up in the air
Написано от izneviara.com   

Up in the airДнес гледах филма „Up in the air” с Джордж Клуни. Имаше някои интересни идеи от филма, които те карат да се замислиш... ОК, кажи ми колко тежи Животът ти? Ще попиташ „за какво говориш, как може Животът да тежи нещо”? Добре... представи си за секунда, че носиш раница. Можеш ли? Искам да почувстваш презрамките й на раменете си. Усети ли ги? Те са там. Сега искам да започнеш да пълниш раницата с всички предмети, които имаш в Живота си. Започни с малките неща, тези по рафтовете и чекмеджетата... дрънкулките, колекции от обувки, бижута, дрехи, чанти, колани, шалове, бельо. Почувствай тежестта на това, което слагаш... Започни да прибавяш по-големи неща - уреди, лампи, телевизорът, печката, хладилникът… Раницата ще започне да става все по-тежка. Идва диванът, леглото, кухненската маса, шкафът в спалнята. Натъпчи всичко вътре. Сложи вътре и колата. Домът. И той. Всичко, което купуваш с мисълта „трябва ми”, „искам го”, „кара ме да се чувствам добре”. Натъпчи всичко това в раницата...

 
Катастрофа?
Написано от izneviara.com   

Катастрофа? Тази нощ сънувах и по случайност запомних съня:) И така... Аз седя и си говоря с някого в едно кафене, на маса до прозореца. Прозорецът гледа към „Цариградско шосе” в района на “Плиска”. По двете ленти летяха коли с висока скорост. По едно време една сравнително малка кола се удари близо до нас в мантинелата между лентите. Не видях човека в нея. Някак си той явно е бил жив и здрав. Така става в сънищата:) Това, което ме притесняваше през цялото време беше да не се удари още някой в него. Постоянно прелитаха коли с наистина ужасно висока скорост. За щастие все им се разминаваше. После се събудих.

 
Въпрос на гледна точка ли е изневярата?
Написано от izneviara.com   

Въпрос на гледна точка ли е изневярата?Ето две мнения на психолози или бъдещи такива, които могат да ви се видят интересни:

1. „Бих предложил на хора, които се интересуват от темата, да преместят гледната си точка. Защо, ние хората сме склонни да си мислим, че нашата личност е толкова универсална, та изчерпва цялото многообразие на света и съответния партньор няма право да се развива или да търси нови изживявания. На силата на нейните (или неговите) инстинктивни стремежи и заложби ние можем само да скимтим: " Не го прави пак - много ме боли". Следователно ние не се интересуваме от чувствата и стремежите на партньора, а от собственото ни състояние на безметежно затъване в собствения ни егоизъм. Страха, а не любовта предизвикват болката, че са ни изневерили. И собствената ни ниска самооценка, че по-свестен партньор няма да намерим.”

 
Персонален ад и рай
Написано от izneviara.com   

Персонален адЗащо си представяме адът като казан, в който вечно ще се варим или като огньове, в които ще горим и мъчим? Човешкото тяло е така устроено, че има предел. След този предел то не усеща кой знае колко от мъките. И накрая загива и се отървава. Не мисля, че има физическо мъчение, което да е ефективно „вечно” и ако е ефективно вечно, значи едва ли е много интензивно...

 

 
Да изкачиш Кончето
Написано от izneviara.com   

КончетоОт няколко години исках да изкача „Кончето”. За тези, които не знаят какво е това, „Кончето” е скален ръб, намиращ се близо до вторият по височина връх в България – „Вихрен”. Вихрен е броени метри по-нисък от най-високия на Балканите – „Мусала”.


И така: От няколко години исках да изкача „Кончето”. Този август се реших. Миналата година чаках приятелите да се освободят, времето да се оправи, аз да имам възможност... Не дочаках такъв момент. Тази година нещата започнаха да се повтарят. Накрая реших, че ще се изкача сам, щом само така е възможно. Реших да се изкача, въпреки прогнозата за силен дъжд с гръмотевици. Не се зачудих или поколебах и за момент. Бях решил – ще стане сега! Няма идеален или подходящ момент, за да осъществиш една своя цел или мечта. Моментът винаги е СЕГА. Ако чакаш, подходящ момент, такъв просто няма да дойде никога. Винаги ще има много „ако-та”, „няма да има време”, „точно сега не е удобно”, „не съм подготвен”, „тази седмица ще правим ремонт” и още 100 други „важни” причини, които искат да те отклонят от целта ти.

 
Всемогъщият Брус
Написано от izneviara.com   

Всемогъщия БрусТази вечер по телевизията даваха един стар филм: „Всемогъщият Брус”. За няколкото човека, които още не са го гледали, ще разкажа накратко за какво става дума: Във филма има един тип, който прекалено често се оплаква от Бог – че Бог не му помага, че не го слуша, че само него го прецакват, пренебрегват, че постоянно е жертва и т.н. Един ден Бог се появява пред него и нашия герой получава временно възможностите на Господ, за да се убеди сам колко е трудно да управлява нашия свят.

Има само 2 правила:

1. Не казвай на никого, че си Бог.
2. Не пречи на свободната воля.

 
Още за „добрите” и „лошите” момичета.
Написано от izneviara.com   

Още за „добрите” и „лошите” момичета.Днес формулирах нещо, което винаги съм знаел - че има два типа жени: едните са „лоши”, другите – „добри”. Слагам лоши и добри в кавички, защото не влагам в това общовалидните понятия. Нека обясня какво имам предвид...

 

С лошите момичета можеш да правиш добър секс, а с добрите – да правиш чудесни буркани с кисели краставички.

Лошите с лекота съсипват семейства, около добрите всички в къщи се обединяват. Лошите те обичат, заради секса, разнообразието и парите, а добрите те обичат заради това, което си. Това всички мъже го знаят, затова обикновено се женят за добро момиче и си търсят лошо за любовница, когато доброто в къщи им втръсне. Така е било от древни времена, та до днес. Честно или нечестно е това, което мъжете правят, аз не се наемам да кажа. Очевидно аз не съм типичен мъж. За мен тези две понятия – честно и нечестно - промениха драстично значението си през последната година...

 
Третият във връзката
Написано от izneviara.com   

Третият във връзкатаРеших днес да поговоря за Третият човек в любовния триъгълник.

Третият често е най-важната личност. Той е сивият кардинал. Третият е този, който получава емоциите, първоначално предназначени да останат вътре във връзката. Той е този, който с големи шепи изгребва и консумира. Той е лаком и получава всичко искано, защото е в силна позиция. Третият е извън основната връзка, в смисъла влаган от обществото. И все пак този човек е много повече в основната връзка от вас, защото получава всичко и то за сметка на вас. Независимо дали става дума за мъж или жена, Третият е този, който получава любовта, добрия секс, разбирането, изслушването, компромисите на вашата половинка. Заради него се преместват планини, рушат се семейства, дори се убива.

 
Не исках да нараня никого!
Написано от izneviara.com   

Не исках да нараня никого!Снощи имахме с приятелката ми разговор. Тя ми каза:

„Не исках да те нараня. Не исках да нараня никого! Не мислех, че ще стане така.”

 

Срещал съм горното твърдение и в няколко писма, така че реших да му обърна внимание.

Първата ми реакция на думите „Не исках да те нараня” беше реакция, породена от гняв... Как може някой да си помисли, че е възможно да държи зареден пистолет, да го насочи към сърцето на другия, да дръпне спусъка и след това да каже „Опа! Не исках да те убивам! Мислех само да си поиграя.” Как е възможно?!

 
Раждането на лъжата
Написано от izneviara.com   

Раждането на лъжатаВчера гледах „Раждането на лъжата” – доста забавен и донякъде поучителен филм. Идеята му е толкова идиотска, че в началото гледах с отворена уста...


И така, представете си Свят, в който НИКОЙ НЕ ЛЪЖЕ! Свят, в който всеки казва само истината. Няма фалш, няма ласкателство, няма лъжа.


Например, ако не ви се ходи на работа днес, вие бихте казали на шефа си, че сте болни, а в онзи Свят биха казали – „защото не харесвам колегите и работата ми е омръзнала до гуша”. Ако видите грозновато бебенце, вие бихте казали: „Какво ангелче!”, а в онзи Свят биха казали: „Уау! Бебето ти ужасно грозно, като малък плъх е!” Има наранени, разбира се, но хората просто са си такива – не могат да изричат лъжи.

 
Спрете да казвате ОБИЧАМ ТЕ!
Написано от izneviara.com   

Спрете да казвате ОБИЧАМ ТЕ!Най-често допусканата грешка при установяване на изневяра е да казвате на човека, който ви е изневерил: „Обичам те!” Става още по-зле, ако повтаряте „Обичам те” постоянно! Забравете тези думи!

Казвам ви го от собствен опит, от хилядите прочетени писма, коментари и разговори с хора, преживели изневяра. Това твърди още и д-р Боб Хайзенга, семеен терапевт с повече от 20 години опит, който лично е преживял изневяра.

 

Забравете думите „обичам те”! Тези думи са грешка номер едно при изневерите.

 

 
Съквартиранти
Написано от izneviara.com   

СъквартирантиИма един доста разпространен мит. Говори се, че повечето двойки, преживели изневяра се разделят. Всъщност далеч не е така. Най-често те се превръщат в съквартиранти.

Те обитават един апартамент или къща, полагат грижи за децата, хранят се на една маса, гледат един телевизор, често дори спят в едно легло. За повечето съседи изглеждат като нормална двойка. Но има неща, които ги отличават от нормалните двойки. Едното е разрушеното доверие между тях, другото - че не правят секс. Постепенно тези съквартиранти се отчуждават един от друг и след време не могат да си спомнят какво ги е свързвало преди години. Помнят само горчилката и разочарованието. Натрупаното напрежение често води до прескачане на искри. Няма я и сексуалната енергия, която да помогне за обединяването на двамата. Има само две сенки, които полагат усилия да не се срещат в тясното пространство на жилището.

 
Гълъбово суеверие
Написано от izneviara.com   

Гълъбово суевериеКакво би станало, ако бях реагирал по друг начин? Какво би станало, ако бях направил това, а не онова? Какво би станало, ако бях казал друго? Какво би станало, ако не бях чул телефона? Какво би станало, ако бях решил друго? Какво би станало, ако всичко беше протекло различно?

 

 

Познати ли са ви тези въпроси? Или по-скоро терзания. Какво би станало, АКО...? С какво съм го заслужил това?


„Ако поставите гълъб в клетка и при всяко отваряне на вратичката на клетката му давате храна, то както и повечето живи същества, гълъбът бързо свързва вдигането на капачето с появата на храна. Но ако се подават зърна точно на всеки 20 секунди, гълъбът ще се замисли: "С какво съм го заслужил?" Ако в този момент той е размахвал крила, той ще ги размахва и по-нататък, абсолютно уверен, че точно това и е определящото действие. Наричаме това гълъбово суеверие.” (от Mr.Nobody по експеримент на B.F.Skinner)

 

 
Безсъници в Сиатъл
Написано от izneviara.com   

Безсъници в Сиатъл

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Би ли могъл да обичаш някой, както си обичал съпругата си?
- Ами, това е трудно да си го представя.
- Какво смяташ да правиш?
- Да ставам от леглото всяка сутрин и дишам през целия ден. И след време може би няма да трябва да си напомням, за да го правя. После може би няма да помня колко перфектни бяха нещата.
- Защо е толкова специална вашата съпруга?
- Колко е дълго вашето предаване? Бяха милиони малки неща. Когато ги събереш заедно, те имаха значение за нас. Знаех го още първият път, когато я срещнах. Беше като да се прибера в единствения си дом, който някога бих имал. Беше като магия.

 
Златната среда
Написано от izneviara.com   

Златната средаНапоследък много мислих за истината и лъжата. За доверието и честността. Досега винаги застъпвах тезата, че дори неприятната истина е за предпочитане пред лъжата.

Е, днес получих урок, който няма да забравя. Оказва се, че понякога истината е много тежка за понасяне. Понякога хората, научаващи истината, просто не са готови да я чуят! Възможно е дори истината да не донесе знание, а единствено страдание. Помните ли онзи герой от „Матрицата”, който просто искаше да забрави, че ЗНАЕ? Той не беше готов. Когато един човек ни обича, той ни спестява дребни истини. И когато това е продиктувано от любов, може би е за добро.

 
За жабите и хората
Написано от izneviara.com   

За жабите и хоратаМоже би сте чували за известната история за жабата в гореща вода?

Твърди се, че ако хванете жаба и я пуснете в тенджера с гореща вода, жабата ще реагира веднага с бурни опити да излезе и да се спаси.

Ако обаче поставите жабата в тенджера със студена вода и започнете много бавно да загрявате водата, жабата няма да реагира. Накрая ще се свари, без да направи опит да се спаси!

 

 
Заслушани в молитвата на Вселената
Написано от izneviara.com   

Заслушани в молитвата на ВселенатаНаскоро прочетох една книга – „Заслушани в молитвата на Вселената” на Марло Морган. Книгата е за аборигените. Думата „абориген” в нашия речник е синоним на „крайно изостанал” или „дивак”. Докато четях, постепенно започнах да се убеждавам в противното. Авторката предприема рядко по вида си пътуване през Австралия в племето на „Истинските хора”, както наричат те себе си. Месеци наред споделя примитивния им живот, което я води до някои житейски прозрения.

 

В тази дъждовна неделна сутрин получих поредния си урок по смирение. Приятелката ми замина при „другия мъж”, без да ми каже и една дума – намерих само бележка на масата. Някак естествено дойдоха думите на аборигените от племето на Истинските хора за човешките взаимоотношения:

 

 
Обещание
Написано от izneviara.com   

ОбещаниеИма едно нещо, което вече знам със сигурност. Разбрах го, откакто отговарям на писмата, постъпващи от сайта. Болката връхлита абсолютно всеки. Никой не е защитен. Има много, които си казват:
„Оох, да бях по-красива! Мъжът ми нямаше никога да иска да бъде с друга!”

Други се самосъжаляват:
„Да имах повече пари! Жена ми никога нямаше да тръгне с другия!”
„Ако можех да го даря с дете!”
„Ако временния ми проблем в секса премине!”
„Ако бях по-млада!”
„Ако можех да върна времето назад!”
Ако, ако, ако...

 
Да напусна ли партньора си?
Написано от izneviara.com   

Да напусна ли партньора си?Често получавам писма, в които ме питат:

Да напусна ли партньора си?

Това е наистина тежък въпрос. Смятам, че всеки сам трябва да вземе решението за тази стъпка. Няма готово решение. Ако нещо действа в една връзка, не означава, че ще действа във всяка.

 

Особено трудно хората се решават да променят статуквото в дългите връзки. Там нещата са така оплетени, че често изглеждат невъзможни за решаване. Така наречените „разумни решения” в такава връзка винаги се свързват с претеглянето на плюсовете и минусите. Ако отидете при майка си за съвет в такава ситуация, това е най-вероятното нещо, което ще получите като предложение: „Седни и помисли – какви са плюсовете и какви са минусите”. После майка ви може да добави: „С времето любовта си заминава, остава само взаимното уважение и ...” Бла-бла-бла! Пълни глупости! Не слушайте майка си!

 

 
Влюбване
Написано от izneviara.com   

ВлюбванеМного често ми задават въпроса: Как да накарам партньора си да бъде влюбен в мен, както в началото? Как да върна тръпката? Как да го/я накарам да полудее по мен, както в началото?

Трудно ми е да наранявам хората, затова се опитвам по заобиколен начин, но достатъчно ясно да кажа: Не става така. Хората не могат да бъдат карани насила да изпитат чувство на влюбеност. Помислете си за вас самите: ВЪЗМОЖНО ли е някой да ви накара да се влюбите в него?! Не, нали. А защо за другите да е различно? Същото е:)

 

 
Секс (обичайте се)
Написано от izneviara.com   

Секс (обичайте се)Много често партньорите забравят с времето, че сексът съществува за нещо повече от възпроизводство. Че сексът съществува, за да ни радва и да кара душите ни да пеят.

 

„Да се чувстваш добре", това означава душата ти да възкликне: „Ето, това съм Аз!"

 

Сексът е прекрасно смесване на енергиите на мъжкото и женското начало, прекрасно сплитане и стремеж към съвършенство, тържество на Живота. Сексът не е срамен, не е тегав, не е нещо, за което да говорим тихо и тайно и ОПРЕДЕЛЕНО не е лош. Има невероятна дупка в знанията ни по този въпрос. Често един от първите въпроси, който задавам на хората, които ми пишат е: „Правите ли още секс с партньора си?” И знаете ли какво?

 

 
Принцът на бял кон
Написано от izneviara.com   

Принцът на бял конТака се случва, че напоследък все по-често се сблъсквам с размишленията на дами, че готините мъже са изчезнали заедно с белите коне модел „принц”. Мога да се съглася, защото така е най-лесно или малко да поразсъждавам, макар и с риск да си навлека смръщени погледи.

 

 


Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук