Home Помощ за децата Ако обичаш мама, ще мразиш татко
Ако обичаш мама, ще мразиш татко
Написано от izneviara.com   

Ако обичаш мама, ще мразиш таткоПанчо Малезанов е художник и баща. Председател е на фондация „Бащи за отговорно родителство“, организация, чиято цел е да привлече внимание върху ролята бащинството за развитието на децата, и лекотата, с която обществото ни се отказва от него, когато родителите се разведат. Самият той живее живота на разведения родител и не спира да се бори за правото си да бъде баща.


Способен ли е българския татко да даде равностойна на българската майка грижа при отглеждането на децата?

 

От известно време наблюдавам с удоволствие сами татковци с бебета и деца из парковете на София. Забележете ги и вие. Те са усмихнати и не крият от никой удоволствието от разходката с детето. Те ги хранят, сменят памперси забавляват ги. Нашата фондация не дискриминира майките като такива. Ние искаме права и за нас- обичащите децата си бащи.  Въпросът не е в това кой е по-добър, а в необходимостта от това и двамата родители, да дават всичко от себе си за децата.

 

 

Често след развод е обявена война, за детето, като „за” е само в кавички. Истината е че войната е срещу детето.
Разведените родители притежаващи минимална интелигентност би следвало да разбират, че вредят сериозно на психиката на децата си, когато прокарват злобата си през  тях.


Но децата имат нужда от двама родители, нали?


Именно децата са тези, които имат нужда да усещат непрестанно любовта и на двамата си родители. В ЕС и САЩ на преден план поставят не толкова правата и нуждата на „другият” родител, да поддържа нормални контакти с детето си, колкото правата на детето по въпроса.
Как така българската държава полага усилия, за осигуряването на приемни родители, за децата от домовете опитвайки се да им осигури семейна среда, а откъсва хиляди деца след развод от бащите им и то чрез „правосъдната система“ (кавичките не са правописна грешка) къде е правдата и какво присъждат?!?


Май е дошло времето за репортаж от ББС…явно там е копчето на власт-имащите у нас! Всички помним воя след репортажа на журналистка от тази медия. Но тя успя да изпълни своята мисия….размърдаха се…


Може би и затова обществото е приело е, че е по-добре детето да остане при онзи, който го е родил?


На обществото му е наложен този глуповат модел, при който съда се подчинява на желанието на травмирана психически майка (в 90% от случаите настройващият родител е тя) да накаже бившия съпруг отказвайки или намалявайки възможностите да вижда детето си. Да не забравяме, че при много бащи въобще не се стига до там, тъй като те забравят да обичат децата си след развода (според мен и това е проблем – резултат на драмата след развода). Мисля, че хората с интелект над средния, разбират бързо разликата между развода и отношението към плода на брака (връзката).

Само през грижата ли „минава“ бащинството за български баща?

Грижата за един баща не е само финансова, а главно душевната връзка с детето.


Как се урежда въпросът с правото и на двамата разведени родители за достъп до децата си в Европа?


В ЕС голяма част от проблемите между разведени родители се разрешават от Социалните служби. Те съдействат и за спазване на режима на лични отношения в полза на детето. При няколко нарушения и данни за настройване на детето съдът постановява и даване на родителските права на бащата, тъй като настройващият родител няма родителски капацитет за да възпитава правилно детето и средата там се възприема с основание, като опасна.

В България Социалните служби какво правят?

В България социалните служби се занимават, и то от скоро, единствено с тотално изоставени деца, както и с такива подложени на физическа агресия. Усилията им са отдалечени на светлинни години от работа по проблемите свързани с психическия тормоз над деца у дома!
Усилията на психолог Кубратова, специалист по синдрома „отчуждаване на дете от родител“ (PAS), за обучението на социални работници за работа по синдрома, обикновено са напразни, заради голямото текучество свързано с ниското заплащане на тези служители.
Тук реши ли една майка да не дава детето на баща му, никой не може да я спре. Съдия-изпълнител, прокуратура, полиция повдигат рамене и бездействат.


Какво е общото между всички БГ татковци, които не могат общуват с децата си?


Всички наши истории са абсолютно еднакви. Майките на нашите деца  показват признаци на сериозно психическо разстройство след развода. Не съм психиатър, но как би могъл да се опише факта, че любовта към детето е на заден план, а омразата към бившия е най-важното за тези майки. Същите влагат неистови сили в настройването на децата си срещу бащите им (90% това са майки а 10% бащи).

При вас как се осъществи това настройване? Бяхте ли подготвен за него?


Никога не съм си представял, че раздялата ни с бившата ми съпруга може да породи такава агресия. Положих усилия развода да бъде по взаимно съгласие. Откровено казано, разчитах нейната гордост да й попречи да стигне до там, да пречи на развиването на талантите на детето, както и на грижите ми за здравето му – с единствена цел да играе срещу мен наранявайки детето ни. Ако сравним насъскването на децата с бой ситуацията би изглеждала по следния начин-бия детето за да те заболи понеже си баща…


Считам, че родители, при които любовта към детето е поставена на заден план, а омразата към бившия на първо място би следвало, да бъдат сериозна грижа за подходящите здравни заведения. Да казвам го и направо – психолози и психиатри сигурно биха помогнали.

Как се осъществява това настройване на практика?


„Ако обичаш мама, ще мразиш татко” – това е обобщената реплика набивана в главите на децата от озверелия родител. Детето е „пушката”, с която се стреля по родителя, който не съжителства с детето под един покрив.


Агресиращите децата си родители, измислят комбинации от лъжи за това, че детето точно в деня определен за виждане с другия родител има ангажимент и не може да се види с него. Детето е принудено да свикне с постоянните обиди към обичания си татко и даже да съглашателства с мама по въпроса. Изследвания на психолози в ЕС и САЩ показват повишаването в пъти на рисковете за тези деца.


В тези страни отдавна се прилагат споразумения за абсолютно равни права и отговорности спрямо детето. В България закостенелия съд работи единствено в полза на майката, независимо дали тя има капацитета да бъде добър родител. Бащата е третиран като престъпник, който е вредно да доближава детето си.

В полза на престъпното съдебно нехайство е и познатото на всички ни изречение „има адвокати, които познават закона и такива, които познават съдии”.

Такъв ли е изходът от всяко едно дело?

Естествено има и красиви изключения, когато съдът взима справедливи решения.


Нашата фондация „Бащи за отговорно родителство“ успя да вдъхнови депутатите от 40-то НС да приемат промени в Семейния Кодекс в посока на правата на бащите и против приемането за чиста монета и буквално на изслушването на децата в съдебна зала.
Всеки съдия би трябвало да прояви съмнение, когато детето буквално цитира исковата молба на майката и заявява, че не желае да вижда баща си. Именно тук е мястото на вещото лице – психолог, запознат със Синдрома на Отчуждаване на Дете от Родител (Parental alienation Syndrome-PAS). Деца жертви на този синдром в САЩ са стигали и до убийство с огнестрелно оръжие на баща!


Една от жестоките проява на синдрома е отвличането на детето в друга държава. Българският съд, необезпокояван от никого, дава щедро разрешения за отвличане на деца в чужбина. В моя случай – Софийски районен Съд дава на майката на детето ми възможност да отвлече детето ни абсолютно легално с единствения мотив, че детето иска да види баба си в Беларус и че майката има апартамент в София. Сякаш не знае, че апартамента може да бъде отдаден под наем или да бъде продаден дни преди бягството без да разбера.


Тогава бащата е принуден да води неравни битки с правосъдните органи тук и в чужбина. Често не само не вижда детето години, но и няма възможност даже да го чуе. В това време майката демонизира бащата необезпокоявана от никого. След няколко годишна пауза в отношенията и  непрестанно насъскване детето е окончателно оформено, като враг на баща си.


Какво постановява българският закон в момента?


В новия Семеен кодекс в сила от октомври 2009г. е записано:
„ (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице – психолог.“.


Масовата практика на съда прилагана и в момента е даването на 20 или 30 дни на детето на другия родител.
Далеч по-полезно за детето е защитеното пред  депутатите наше становище в полза на споделянето по равно поне на ваканциите и справедливото поделяне на личните празници на детето.


„(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.“


Написаното след запетаята в горният член също е важно завоевание по темата.
„(2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.“


Не е толкова важно правото на родителите, колкото ПРАВОТО НА ДЕТЕТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ С ДВАМАТА СИ РОДИТЕЛИ!

 

(автор на статията е Ангел Зафиров: http://bgtatko.bg/)

 

 

бутон за споделяне

 

Коментари 

 
+2 #2 Hristo Petrov 2011-05-03 21:48
Един случай в подкрепа на написаното на следния линк:
http://lex.bg/forum/viewtopic.php?f=6&t=46372
Цитиране
 
 
+3 #1 Petia Funadgieva 2011-01-06 13:44
Приветствам статията. Детето на първо място, после родителите.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук