Home Помощ за децата Как да помогнем на детето да приеме развода?
Как да помогнем на детето да приеме развода?
Написано от izneviara.com   

Как да помогнем на детето да приеме развода?Разводът е стресиращ, както за родителите, така и за децата. Въпреки, че емоционалните реакции на децата зависят от тяхната възраст по време на развода, много деца изпитват чувство на тъга, гняв и тревога - и не рядко тези чувства оказват влияние върху техния характер.
За щастие има неща, които може да направите за да помогнете на Вашите деца по време на развода. Чрез минимизиране на стреса и обяснявайки им ситуацията отворено и честно, може да помогнете на Вашите деца да преминат през това трудно за тях време.

Да кажем на децата

Веднага, след като сте си изяснили плановете, говорете с децата си за решението да се разведете. Въпреки, че няма лесен начин "да прекъснете новините", би трябвало да присъстват и двамата родители, когато се съобщава на детето, като не трябва да се показват чувства на ярост, вина или упрек. В най-добрият случай това е трудно съобщение, но ако го съобщите деликатно, може да го направите по-малко болезнено за Вашето дете.

Въпреки, че дискусията относно развода трябва да бъде съобразена с възрастта на детето и етапа на неговото развитие, всички деца би трябвало да получат следното основно съобщение: "Мама и татко се обичат и бяха щастливи, но сега вече не сме щастливи и решихме да се разделим. Каквото и да се случва между нас, ние винаги ще бъдем твои родители и винаги ще бъдем наблизо за да те обичаме и да се грижим за теб."
Важно е да подчертаете, че Вашето дете няма как да е отговорно за настъпилата ситуация и нещастието не е свързано с него. Децата често обвиняват себе си за неуспеха в брака на родителите си и имат нужда да им се напомня често, че случая не е такъв. Детето Ви може да попита, дали любовта Ви към него е била временна. Обяснете на детето, че дори и да се развеждате, вашата любов към него е постоянна.


Когато трябва да отговаряте на въпросите за развода, давайте на детето достатъчно информация, така, че да е подготвено за промените в живота му, но не толкова много, че да го натоварвате. Опитвайте се да държите чувствата си неутрални и отговаряйте на въпросите на детето по подходящ за възрастта му начин и възможно най-истинно. Запомнете, че детето няма нужда да знае всички детайли, то просто има нужда да знае достатъчно, за да може ясно да разбере, че въпреки Вашата раздяла Вие не се развеждате с него.


Децата не реагират еднакво, когато научат, че родителите им се развеждат. Някои задават въпроси, някои плачат, а някои изобщо нямат адекватна реакция. Ако Вашето дете изглежда разстроено, когато му кажете новината, покажете му, че щадите и се грижите за чувствата му и му обяснете, че е нормално да плаче. Например, ако му кажете "Аз знам, че това те разстройва и мога да разбера защо" или "Ние двамата те обичаме и така съжаляваме, че нашите проблеми те карат да се чувстваш по този начин". Ако детето не покаже емоционална реакция веднага, обяснете му, че ще има и друго време за да поговорите.
Повечето деца се притесняват по какъв начин ще ги засегне развода: Кой ще живее с тях? Ще се премести ли някъде? Къде ще живее мама или татко? Ще посещава ли друго училище? Ще може ли въпреки това да отиде на лагер през лятото? Бъдете честни, когато отговаряте на въпросите, които притесняват детето и му напомнете, че семейството ще премине през това въпреки, че ще отнеме малко време.

 

Намаляване на стреса за детето

Разводът е свързан с много промени и с много реално чувство за загуба. Децата и родителите скърбят от загубата на семейството, което са имали и по-специално огорчение от загубата на родител. Това е причината някои деца, дори след като окончателността на развода им е обяснена, да продължават да се надяват, че някой ден техните родители ще се съберат отново. Скръбта от загубата на семейство е нормална, но с течение на времето детето и Вие по някакъв начин ще приемете променените обстоятелства.
Как може да намалите стреса върху детето по време на промените, причинени от развода? Основно като се научите да отговаряте на неговите емоции.

Приканвайте го да говори. Детето има нужда да знае, че неговите чувства са важни за Вас и ще бъдат взимани на сериозно.
Помогнете на детето си да "облече" чувствата си в думи. Поведението на детето може да Ви насочи към неговите чувства на мъка или ярост. Помогнете му да "облече" емоциите си в думи, без да се опитвате да ги променяте или да ги обяснявате мъгливо. Може да кажете: "Изглеждаш тъжен(а). Знаеш ли кое те прави толкова тъжен(а)?" Бъдете добър слушател, когато то Ви отговаря, дори и тогава, когато това, което чувате Ви е неприятно.
Признайте чувствата на детето. Може да казвате неща като: "Нищо чудно, че се чувстваш тъжен." или "Знам, че се чувстваш така, като, че ли ще те боли вечно, но болката ще отмине." Такива изрази показват на детето, че чувствата му са логични. Окуражавайте го да говори за чувствата си, преди да започнете да му предлагате начини как да направи това по-добре.


Предложете му подкрепа. Попитайте детето: "Какво ще те накара да се почувстваш по-добре?" То може да не Ви даде конкретен отговор, но Вие бихте могли да му предложите няколко идеи - може би просто да поседите за малко заедно, да се разходите или да продължи любимата си плюшена играчка. По-малките деца могат много да се зарадват на предложението да се обадят на татко по телефона или да нарисуват рисунка за мама, която да и дадат, когато се прибере в края на деня.


Имайте предвид, че приспособяването на детето би могло да отнеме време. Някои емоционални и поведенчески реакции на стреса от развода могат да продължат месеци или година. Някои могат да продължат и по-дълго време, докато ситуацията се стабилизира и детето възстанови рутинните си занимания.


Също така е важно да се запомни, че това емоционално състояние не винаги означава постоянни проблеми. През повечето време, последващите развода емоционални притеснения на децата са временни, ако се отнасяте към тях деликатно. Ако сте внимателни към признаците, които детето Ви изпраща за неговите чувства, това може да Ви улесни в помощта Ви да се справи с тях.

Реакции на стреса

По-долу са изброени някои сигнали за реакцията на стреса в различната възраст на детето:

Новородено до 2 години. Децата от тази възрастова група изискват постоянство и рутина и се успокояват чрез ласки. Пеленачето може да бъде тъжно от твърде много промени или внезапна раздяла с единия родител. Сигналите, че едно пеленаче се чувства тъжно включват увеличаване на нервността му или плача и промени в навиците му за хранене и сън. Децата в тази възрастова грипа са чувствителни към разделите. Тревогата от раздялата може да резултира в необщителност и тъга.

От 2 до 4 години. Децата от тази възрастова група се нуждаят от постоянни грижи, но тъй като са развили по-дългосрочна памет и езикови умения, те са по-самостоятелни. Сигналите, че детето в тази възрастова група изпитва стрес включват продължителна тревога от раздялата и регресия към по-ранни навици, като смукане на пръст, напикаване в леглото и проблеми със съня. Нервността и яростта показани от Вас или Вашия партньор също могат да окажат влияние. Детето може да плаче често, регресия до бебешки навици и поява на гневни изблици.

От 6 до 8 години. Децата между 6 и 8 години се нуждаят от време , прекарано с всеки родител поотделно, за да се убедят, че са обичани. Обезверяването се превръща във важен въпрос, детето може да иска да бъде сигурно, че двамата - Вие и партньора Ви прекарвате еднакво време с него. Децата на тази възраст също така се интересуват от въпроси като: "Кой е прав и кой не е?" Ако детето показва надежда, че семейството ще се събере отново, осигурете му време, което то да прекарва с всеки от Вас поотделно, за да му помогнете да приеме реалността на ситуацията. Сигналите, че детето се чувства нещастно включват гняв, тъга или агресия. То може да има проблеми с приятелите или в училище, или стресът може да приеме форма на физически проблеми, като нервен стомах или главоболия.

От 9 до 12 години. Детето на тази възраст участва по-активно в дейности надалеч от неговите родители. Когато разведените родители живеят близо един до друг, прекарването на еднакво време с единия или другия родител може да помогне, но децата в тази възраст може да се нуждаят от различни разписания на деня, за да се отговори на техните променящи се приоритети. Училището, интересите и приятелствата взимат предимство за децата в тази възрастова група. Детето може да откаже да прекара еднакво време с Вас или с партньора Ви, може да опитва да вземе страна. Подгответе се за това и не го приемайте лично, когато се случи. Признаците за тази възрастова група включват трудности, усамотеност, депресия, гняв или физически симптоми като главоболие или стомашни проблеми, или проблеми с ученето.

От 12 до 15 години. Децата в тази възрастова група се нуждаят от последователна поддръжка и от двамата родители, но могат да не приемат еквивалентно прекарано време с всеки един поотделно. Те могат да обвиняват задочно за развода единия или двамата родители и могат да започнат да Ви контролират чрез необходимостта да останат на едно място или постоянно да се местят. Депресията, раздразнителността, честото излизане навън, лошият успех в училище, употребата на алкохол или други опиати, сексуална активност или хронично опозиционно поведение - всички тези са сигнали, че тинейджъра има проблеми. Без значение дали тези проблеми са пряко свързани с развода, те са достатъчно сериозни и показват нуждата от външна помощ.

От 15 до 18 години. Тинейджърите в тази възрастова група може би са започнали да се фокусират върху тяхната собствена независимост и върху социални и училищни дейности и може да не са толерантни към проблемите на техните родители. Въпреки, че тинейджъра се нуждае от Вашата подкрепа, той може да е уморен от тревогите за Вас. Честите разговори за неговите чувства могат да помогнат. Въпреки, че тинейджърите могат да искат да виждат родителите си щастливи, те могат да имат смесени чувства за това, че виждат в тях други хора. Те могат да чувстват, че това би могло да е нелоялно към другия родител. По-големите тинейджъри, които се нуждаят от помощ могат да имат проблеми с поведението, да показват депресия, нисък успех в училище, да избягат от вкъщи или да имат проблеми със закона.

Битката на фронта" с Вашето дете

Въпреки, че често аргумента между родителите е резонен и дори очакван в едно семейство, животът в непрекъсната битка и неразрешен конфликт може да засегне дълбоко психиката на детето. Травмиращи събития, като крясъци, побои, скандали или насилие може да направят детето страхливо и чувствително. Невъзможността на детето да се справи с тези страхове може да го доведе до емоционална нестабилност или необщителност.
Доказателството на Вашата враждебност също представлява неподходящ поведенчески модел за Вашето дете, което все още се учи как да се справя със собствените си импулси. Приспособяването на децата към развода в перспектива е свързано с враждебността между родителите. Децата, чийто родители показват ярост и омраза по-често имат продължителни емоционални и поведенчески проблеми.

Приспособяване към новата ситуация

Тъй като разводът може да внесе голяма промяна в живота на Вашето дете, приспособяването му към него би трябвало да бъде постепенно.
Възможни са няколко типа ситуации: единият родител може да има попечителство, но може да има и общо попечителство (където и двамата родители взимат законови решения, касаещи детето, но детето живее постоянно с единия родител и посещава другия); или съвместно попечителство (където решенията се споделят, така, че това е физическа грижа). Когато родителите живеят близо един до друг, обикновено предпочитат съвместното попечителство на тяхното дете.
Каквото и да изберете, детето би трябвало винаги да е на първо място. Това ще предотврати замесването му във "войната", като начин да победите Вашия бивш партньор. Когато решавате да прекарате празниците, рождените дни и ваканциите, фокусирайте се върху това, кое ще е най-добро за детето.

След развода

След развода трябва да се поддържа нормална обстановка, като се запазят ежедневните рутинни действия, включително правилата за ядене, правилата за поведение и методите за дисциплина. Ограничаването на почивката на детето, особено през времето на промени го кара да се чувства несигурно. По съвет на повечето експерти единственият начин, по който детето би трябвало да бъде обграждано е с непрекъсната любов.
Родителите би трябвало да направят всичко възможно да запазят техните родителски роли. Независимо колко е съпричастно детето Ви, то си остава дете. Ако се доверявате на Вашето дете, то може да има трудности, свързани с другия родител. Това означава, да не се осъжда другия родител или да се поставя детето по средата на взаимоотношенията между възрастните, с които детето няма възможност да се справи.


Постоянството в рутинните действия и дисциплината в дома е важна. Показването на еднакви или почти еднакви изисквания и от двамата родители например лягане за сън, правила и домашни задължения ще намалят тревогата и ще покажат на детето, че Вие и Вашият бивш партньор "работите" заедно и не може да бъдете манипулирани.
Не се срамувайте да потърсите професионална помощ. Разводът е голяма криза в живота на семейството, но ако Вие и Вашият бивш партньор можете да "работите" заедно ще останете добри родители за Вашето дете.


Ето някои препоръки, които трябва да имате предвид:

Потърсете помощ за да се справите с Вашите собствени болезнени чувства, причинени от развода. Ако можете сравнително безболезнено да се приспособите към новата ситуация, за детето Ви ще бъде още по-лесно.
Бъдете търпелив със самия себе си и детето. Емоционалните вълнения, загубата и болката, които следват след развода отнемат време и често настъпват на фази.
Избягвайте да компенсирате загубата на детето с материални неща, храна или специални привилегии. Емоционалната болка се лекува най-добре с грижа и поддръжка от обичащ човек, а не с материални неща.
Стремете се да разпознавате сигналите за стрес, характерни за възрастовата група на детето Ви. Консултирайте се с детският му лекар за това, как да се справите със специалните проблеми, ако възникнат такива.
Много от елементите, които помагат на детето да се чувства уверено и в добро емоционално здраве са еднакви, както за разведени, така и за неразделени родители. С оказването на достатъчна подкрепа могат да и успешно се приспособяват децата към развода.

По материали на kidshealth.org

 

 

бутон за споделяне

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук