Home Начало на промяна Събитията са такива, каквито са. Преценките за тях ни правят нещастни.
Събитията са такива, каквито са. Преценките за тях ни правят нещастни.
Написано от izneviara.com   

Събитията са такива, каквито са. Преценките за тях ни правят нещастни.Днес имах дълъг разговор по телефона с една приятелка. Тя ми каза: „Няма да спра да ти го повтарям... Събитията са такива, каквито са, а ти избираш какво да бъде отношението ти към тях. ТИ избираш дали да се чувстваш мъченик или да не им обръщаш внимание. Всичко зависи от теб. Няма да спра да ти го повтарям, докато не го чуеш най-после!

 

Благодарен съм й, че ми го напомни! Имах нужда от тази морална подкрепа. Всеки има тежки дни и пожелавам всекиму да има добър приятел в такъв момент до себе си.

 

Някак естествено се оформи и идеята да споделя с вас какво прочетох в „Разговори с Бога” на Нийл Доналд Уолш. Казаното от него на практика е същото, макар и с повече думи:

 

 

- А какво ще кажеш за страданието? То ли е пътят към Бога? Някои казват, че то е единственият път.
- Аз не харесвам страданието и който твърди обратното, не Ме познава. Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.
- Тогава защо има толкова много страдание? „Защо Ти (ако Ти си Бога) не му сложиш край, след като не го харесваш?
- Сложил съм му край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм ви дал, за да го осъзнаете. Виж, страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития. Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него. Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.
- Извинявай, но защо не отстраниш самите събития?
- Чудесно предложение. За жалост обаче, Аз не ги контролирам.
- Не ги контролираш!
- Разбира се, че не. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.
Вие създавате по своя воля едни от събитията, а други привличате към себе си повече или по-малко несъзнателно. Има събития (към тях спадат големите природни бедствия), които приписвате на „съдбата".
Но даже „съдбата" може да се определи като „резултат от всички мисли навсякъде". Или с други думи тя е съзнанието на планетата.

....................

- Връщам се към страданието. Откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат в мълчание"?
- Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разбират, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.
Истинският Майстор ни най-малко не страда в мълчание, а само изглежда, че страда, без оплаквания. Причината, че истинският Майстор не се оплаква, е, че истинският Майстор не страда, а просто изживява система от събития, които ти би нарекъл непоносими.
Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.
Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболекаря по-безболезнено.
Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.
- Но защо изобщо има страдание? Защо съществува даже възможността за страдание?
- Не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.
- Все пак не разбирам откъде ни е хрумнало, че страданието е нещо добро.
- Умно е да настояваш с въпроса си. Първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии проповядват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта - лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да изберем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.
- Ама ти, братче, наистина избра пареща тема. И умно промени местоимението от мъжки на женски род. Искаше да го подчертаеш ли?
- Исках да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито.
По-скоро бихте предпочели да видите мъж:, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.
- А Ти не би ли го предпочел?
- Аз не правя преценка нито на едното, нито на другото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията; преценките ви правят нещастни.

 

 

 

бутон за споделяне

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук