Home ћатрицата «акони на ¬селената за благополучие
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   

«акони на ¬селената за благополучие¬ъв ¬селената съществуват закони, като закона за гравитаци€та. ѕознаването на тези закони ще ни помогне дa управл€ваме живота си към по-добро и да постигаме нещата, които желаем. –азличните автори ги определ€т по различен начин, но те са едни и същи.

“ук съм обединила най-общото от различните учени€ и автори за действието на законите :


1. ”мът е ѕървопричината

“ози закон може да се нарече закон за чистата потенциалност, за про€влението или принцип на менталността. “ой гласи, че ѕървоизточникът на ц€лата ¬селена е чистото —ъзнаниеЕчистата потенциалност, търсеща израз от непро€веното към про€веното. ÷€лото е ”м, а —ветът е ћентално творение в ”ма на ÷€лото.

»ли казано по-просто Ц ÷€лото, Ѕќ√, ¬сичко, от което се раждат нещата е —Џ«ЌјЌ»≈, а —ветът е про€вление на това —ъзнание. ћежду нас и това —ъзнание н€ма преграда Ц ние сме едно ÷€ло. » както светът е сътворен от —ъзнанието, така и ние творим с ума си сво€ св€т. ”мът е първопричината, а съзнанието е винаги въпрос на избор.


2. «акон за ѕривличането

“ой гласи: ѕодобните неща се привличат. ¬сичко в —вета се намира в непрекъснато движение и вибрира. –азликата между многообразното про€вление на “ворението е в различната скорост и форма на вибраци€та. ¬с€ка мисъл също вибрира, вс€ка мисъл излъчва сигнал и привлича към себе си съответстващ сигнал.

Ќашите мисли+чувства=енерги€та ни. ≈нерги€та, ко€то излъчваме привлича подобна енерги€. ј когато променим сво€та енерги€, всичко окoло нас започва да се промен€.  лючът към това да привлечеш нещо, което желаеш в живота си, е да постигнеш вибрационна хармони€ с него. Ќай-лесни€т начин за това е да си представиш, че го имаш, да се вживееш, с€каш то вече е част от твоето прежив€ване и да влееш мислите си в удоволствието от негоЕда намериш чувството и да го задържиш. “ака ще излъчваш вибрации и ще започнеш да привличаш като магнит хора, обсто€телства и предмети с подобна вибраци€.

3. «акон за намерението

—поред този «акон, когато сме водени от чисто намерение можем да бъдем сигурни в положителни€ изход. Ќамерението е желание, изчистено от съмнени€та, страха, от манипулации. “о е желание, необвързано с резултата, концентрирано внимание върху постигнатата цел.
Ќамерението има огромна организираща сила, то може да извърши такива промени на събити€та около нас, че всичко да стане както си го представ€ме. «а да реализираме намерението си е необходимо:


Х ѕърво да формулираме конкретно каква е целта ни.
Х ¬€ра, без съмнени€, но не точно в€ра, а както казва ¬адим «еланд Ц празна и безгрижна решимост, когато просто ДзнаешУ, че целта ти ще се осъществи, когато след като си дал ДпоръчкаУ на ¬селената, очакваш спокойно и без нетърпение намерението да се осъществи, да се довериш. «а тази цел помагат утвърждени€та.
Х “р€бва да знаеш, да приемеш, че заслужаваш целта ти да се реализира.
«а приближаването към целта ни помага най-много визуализаци€та на постигнатата цел(за утвърждени€та и визуализаци€та ще пиша в друга тема).
Х“р€бва да си осъзнат, т. е. да си нащрек за знаците, които ти дава ¬селената и да не натрапваш на света сво€ сценарий, защото често целта се реализира по най-неочаквани€ начин и тр€бва да си с отворени очи за различните варианти, да можеш да се възползваш от възможности, които се по€в€ват.
Х Ќай-важната крачка Ц отказването от емоционалното вкопчване в целта, дори много автори говор€т за намал€ване на важността и отказване от целта(не от намерението, а от преследването на целта, т. е. да се наслаждаваш на процеса, а да не се стремиш към целта) и тогава целта се реализира Дот само себе си.У

 акто казва ƒийпак „опра :

Д—войството Ќамерение към обекта на внимание може да организира безкрайност от пространствено-времеви събити€, за да се осъществи. “ова е така, защото в плодородната почва на вниманието намерението има безкрайна организираща сила.Ф

4. «акон за парадоксалното намерение

Ќ€кой автори отдел€т като отделен закон - законът за по-специфичен вид намерение, при което нещата с€каш се получават напук на нашите желани€ и получаваме това, което активно Ќ≈ искаме Ц парадоксалното намерение. ≈то как определ€ това парадоксално намерение —андра јн “ейлър:

Д—поред «акона за парадоксалното намерение ние сме склонни да отблъскваме точно тези неща, към които отча€но се стремим!"


јко упорито и безплодно се стремите да предизвикате дадено събитие, тази вибраци€ на разочарованието ще го отблъсне, ще отдалечи хората и обсто€телствата, които биха могли да ви донесат желани€ резултат.
ќ“„јяЌ»≈“ќ » Ќ≈“Џ–ѕ≈Ќ»≈“ќ ƒ≈…—“¬ј“  ј“ќ —ѕ»–ј„Ќ» ћ≈’јЌ»«ћ»!
 огато се откажете от днешното щастие и прегърнете тревогата за утрешната несигурност, вие блокирате готовността си да получавате.
—ћ≈Ќ≈“≈ ќЅ≈ “ј Ќј ‘ќ ”—»–јЌ≈ Ц ќ“ Ћ»ѕ—¬јўќ“ќ  Џћ “ќ¬ј,  ќ≈“ќ »ћј“≈ » ÷≈Ќ»“≈, «ј ƒј —» —Џ«ƒјƒ≈“≈ —Џ«ЌјЌ»≈“ќ Ќј ”—ѕ≈’ј.
Ќай-добрата енерги€ се получава, когато се отърсите от нетърпението и се изпълните с упование, когато се измъкнете от отча€нието и изберете мира на насто€щето.

—поред закона за парадоксалното намерение може да получите това, което искате ≈ƒ»Ќ—“¬≈Ќќ ј ќ «Ќј≈“≈, „≈ “ќ Ќ≈ ¬» ≈ Ќ≈ќЅ’ќƒ»ћќ, «ј ƒј ЅЏƒ≈“≈ ўј—“Ћ»¬»!
 огато затънете в енерги€та на парадоксалните намерени€, €сно преобладаващата ви мисъл, свързана с целта ви е:

ДЌе мога да бъда щастлив, ако това не станеУ.

≈дно такова убеждение превръща иде€та ви в неспособност да бъдете щастливи във вашата действителностЕ

ѕреследвайте целите си, защото искате резултатът да обогати ¬јЎ»я ¬≈„≈ ўј—“Ћ»¬ ∆»¬ќ“, а не защото без т€х ще се чувствате нещастни.
ќсвен това знайте, че пон€кога ¬селената не ни дава точно желаното в момента, когато го искаме, защото по-нататък ни очаква нещо по-доброУ.

5. «акон за хармони€та или за най-малкото усилие

—поред този закон, когато сме в хармони€ със себе си и света, енерги€та ни отвар€ ¬селенското изобилие и получаваме достъп до прозрени€та, силата и ц€лата благодат, ко€то може да предложи светът. “огава нещата които искаме се случват без усилиеЕ с€каш от самосебе си. ѕриродата винаги избира път€ на най-малкото съпротивление, където се изразходва най-малко енерги€.

Ф“ревата не се мъчи да расте, т€ просто си растеЕа нашата човешка природа е да материализираме мечтите си леко и без усилие.Ф

’армони€ със себе си можем да постигнем като първо ѕ–»≈ћ≈ћ себе си такива каквито сме със всичките си недостатъци и слаби страни и да установим равновесие между чувствата и мислите си.  акто пише ≈кхарт “оле Ц ако примерно имате да свършите н€каква работа, но не ви се работи Ц или станете веднага и свършете задачата или приемете мързела си Е насладете му се без да се упрекватеЕ јко н€кой човек или ситуаци€ ви притесн€ва Ц или кажете какво мислите и променете каквото можете, или приемете човека или ситуаци€та безрезервноЕ“ова е да си в хармони€ със себе си Ц с приемане, без терзани€ и несъгласи€.

’армони€ със света можем да постигнем, когато се съсредоточим върху две привидно противоречащи си намерени€:


Хƒа поемем пълна отговорност за това как реагираме и как приемаме нещата. —амо ние можем да решим дали една ситуаци€ ще € разглеждаме като проблем или възможност. Ќие сме отговорни за това дали избираме да страдаме и да се самосъжал€ваме или да си Днаправим от лимона лимонадаФ.
Хƒа се откажем да контролираме нещата. Ќие не сме тук , за да промен€ме —вета, а да изберем това от него, което искаме. ¬ —вета има всичко-ние н€маме власт да промен€ме всичко около нас, не е необходимо да контролираме хората и обсто€телствата както на нас ни се искаЕно имаме власт да избираме и да привличаме това, което харесваме.

6. «акон за причината и следствието

“ози закон гласи, че нашата енерги€ се запазва завинаги в —вета. “€ се трупа и всичката Ц независимо дали е насочена към нас или към другите Ц създава нещо като банкова сметка за съдбата. «атова и ƒийпак „опра нарича още този закон Ц «акон за кармата. ƒобра или лоша Ц вс€ка наша мисъл или постъпка, всеки контакт с друг човек стават част от нашата инвестици€. ¬с€ко действие генерира енергийна сила, ко€то се връща при нас в подобен вид.

ƒийпак „опра пише, че за да използваме този кармичен закон, тр€бва да възприемаме съзнателно избора, които правим всеки ден и да предприемаме ДправилнотоФдействие. ФѕравилнотоФ н€ма нищо общо с морала, то е решение или действие, което ни носи душевен комфорт, което не предизвиква угризени€, омраза и т. н. ≈дничкото, на което можем да се ослан€ме е нашето собствено усещане за нещата Ц когато постъпваме ДправилноФ просто го знаем и се чувстваме ДлекоФ. Ќашето бъдеще се генерира от всеки избор, който правим във всеки момент от живота си.

7. «акон за даването

—поред този закон ¬селената функционира посредством динамичен обменЕќтдаването и получаването са различните аспекти на енергийни€ поток във ¬селената. ƒаването поражда получаване, а получаването поражда даване. » ако прекъснем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.

«а да задействаме циркулаци€та, тр€бва да се научим да даваме онова, към което се стремим. Ќай-лесни€т начин да получим това, което искаме, е да помагаме на другите да получат онова, което искат.  огато даваме, винаги ни се връща. јко спрем циркулаци€та на парите и се вкопчим в т€х и ги кътаме, ще спрем и обратната циркулаци€ към нас.

Ќо даването не е свързано непременно с пари. ƒайте обич, усмивка, подарете нещо на н€кого в нужда, подайте му ръка. ¬ажното е , когато давате да не съжал€вате за даденото и да се чувствате ощетени, защото това не е истинско даване.  огато решите да дадете, дайте от сърце без желание за н€каква отплата. “ова е истински€т ƒар и той носи удоволствие на този, който го дар€ва.  огато давате по този начин, ¬селената също ще ви дава по различни пътища това, което искате.

8. «акон за необвързаността

“ози закон гласи, че за да получим каквото и да било във физически€ св€т, ще тр€бва да се откажем от сво€та обвързаност с него. “ова не означава да се откажем от желани€та си, а от обвързаността с резултата, който очакваме. ƒа не сме зависими от даден резултат, да не остав€ме той да определ€ смисъла в живота ни и нашето щастие, защото много често за нашето добро е да се случи нещо друго или е необходимо да получим това, което желаем по-късно, за да научим нещо или да срещнем н€кого. ¬същност най-често, когато се откажем от емоционалната си обвързаност с резултата, получаваме това , от което сме се отказали.

«а да се развиваме и постигаме нови успехи тр€бва да се откажем от сво€та обвързаност с миналото и с познатото. “ърсенето на сигурност във вещите и в познатото е илюзи€. »звестното са старите ни представи, там н€ма еволюци€, н€ма развитие, н€ма креативност.

ƒийпак „опра пише:

Дќткажете се от сво€та обвързаност с известното, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности.Ф

9. «акон за целта

“ози закон гласи, че всеки човек има сво€ цел, свой уникален талант. ¬сички ние сме придобили про€вление във физически€ св€т, за да изпълним определена сво€ миси€. ¬секи има да научи своите уроци и всеки има уникална дарба, с ко€то да допринесе за разшир€ването на ¬селената. ¬секи живот има смисъл и значимост и всеки човек има потенциала да създаде сво€ изключителен ќпус.  огато човек следва тази —во€ цел, ¬селената Дразчиства път€ муФ, защото това е Ќ≈√ќ¬»я“ ѕЏ“ и обсто€телства, хора и събити€ се стичат така, че да му помагат.

 огато искаме много неща, енерги€та ни се разпръсква, но когато обединим желани€та и усили€та си в една посока Ц нашата цел, енерги€та ни придобива неверо€тна сила.

Д÷елта е нещо по-¬исше от вас сами€. “€ ви промен€ от човека, който сте, в човека, който очаквате да бъдете.Ф Ѕенджамин Џрл “ейлър

10. «акон за ритъма и равновесието

¬сичко в природата се стреми към равновесие. –азликата в нивата на атмосферното нал€гане се изравн€ва от в€търа, а в температурната се компенсира от топлообмена.  ъдето и да се по€ви излишен потенциал, на каквото и да е ниво, възникват равновесните сили, насочени да изравн€т дисбаланса. ¬сичко в живота има своите приливи и отливи и следва принципа на ритъма Ц редуване на бели и черни периоди, успех и неуспех, ден и нощ, раждане и смърт. “ова е про€ва на закона за равновесието. ѕълно равновесие има, когато изобщо нищо не става, а абсолютно н€ма. ¬с€ко колебание в енергиите задейства закона за равновесието. ¬ наши€ живот ние създаваме излишен потенциал не само с действи€та си, но с мислите си.  акто ни учи ¬адим «еланд, когато придаваме излишна ¬ј∆Ќќ—“ на н€кой или нещо, задействаме равновесните сили, които се опитват да възстанов€т разликата в енергийните потенциали като или ни отдалечава от обекта или ни доближава до него. Ќо тъй като в природата всичко става по начин, който изисква най-малко разход на енерги€(по път€ на най-малкото съпротивление)обикновено получаваме противното на това, което искаме. «аконът за равновесието об€сн€ва защо получаваме точно това, което активно Ќе искаме или получаваме обратното на това, към което се стремим.

«а да се избегне действието на този закон, тр€бва да намалим ¬ажността, ко€то придаваме на нещата. “р€бва да помним,че прекомерното усилие дава обратни резултати. Ќапример човек, който придава прекалена важност на работата си и € превръща в най-важното нещо в живота му, често бива пернат от равновесните сили(примерно се разбол€ва или работата му не получава признание и т. н. ) »ма една мисъл: Ф„овек, който не умее да почива, не умее и да работи.Ф

ј за да се избегне принципът на ритъма, т. е. да се избегне отрицателни€ мах на махалото след успех е необходимо да се издигнем над егото като не допускаме определени успехи да ни карат да се възгорд€ваме и да не придаваме прекомерна важност на резултатите.

ƒействието на този закон заслужава по-обстойно разглеждане, отделна публикаци€, както и всеки един от законите.

¬се пак тр€бва да помним, че винаги, когато печелим, губим нещо. Ѕогати€т притежава пари, но не притежава нещо, което н€кой беден има. –итъмът винаги се уравновес€ва.

11. «акон за съответствиетo

“ози закон гласи, че съществува съгласуваност и съответствие между различните нива на ѕро€влението и Ѕитието.

Д аквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе.Ф  ибалион

¬селената е една гигантска холограма и информаци€ за ÷€лото се съдържа във вс€ка една част, както и във нас. “ака че ако искаме да опознаем —вета, непознатото, да разберем непознаваемото, тр€бва да познаем себе си, защото в нас е заложена информаци€ за всичко. —ъществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим ѕринципа на съответствието към т€х, сме в състо€ние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас.

»зползвани материали:
Ф—едемте духовни закона на успехаФ ƒийпак „опра
Дѕов€рвай в успеха. «аконите на ¬селената за благополучиеФ —андра јн “ейлър
Дѕространство на вариантиФ ¬адим «еланд
Д ибалион. ’ерметична философи€Ф “римата посветени
Дѕоискай и ще ти бъде дадено. ”чението на јбрахамФ ≈стер и ƒжери ’икс

(јвтор: –осица ¬акъвчиева, източник: sebepoznanie.com, публикувано с разрешение)

 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А

”вaжaвaмe вашата пoвepитeлнocт и зaтoвa ce пoгpижиxмe дa дea?тивиpaмe пoлeтo зa впиcвaнe нa имeйл, ?a?тo и дa из?лючим зaпиcвaнeтo нa вашето ≤–. Moлим зa aдe?вaтни ?oмeнтapи. He ce тoлepиpaт никави обиди, сексуални намеци, рекламни съобщени€, нецензурно съдържание. Ѕлагодар€ ви предварително!

–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є

–Ш–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞.com 2010-2018. –Я–Њ–Љ–Њ—Й –њ—А–Є –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞, –њ—А–Є–Ј–љ–∞—Ж–Є –Ј–∞ –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞, –њ—А–Є—З–Є–љ–Є –Ј–∞ –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞—В–∞, –і–∞–≤–∞–љ–µ –љ–∞ –≤—В–Њ—А–Є —И–∞–љ—Б —Б–ї–µ–і –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞, –љ–∞—З–Є–љ–Є –і–∞ –њ—А–µ–Њ–і–Њ–ї–µ–µ–Љ –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞—В–∞ –Є –Њ—В–љ–Њ–≤–Њ –і–∞ –Ј–∞–ґ–Є–≤–µ–µ–Љ —Й–∞—Б—В–ї–Є–≤–Њ.