Home ћатрицата ќбич и светът на границите
–Э–∞–њ–Є—Б–∞–љ–Њ –Њ—В   

ќбич и светът на границите≈дно време съществувало само едно същество.  азваме същество, за да можем да го об€сним. »наче то било и същество, и несъщество, че и пространството между т€х. — една дума Ц било ¬сичко. Ќо това всичко н€мало граници помежду си и всичко, което съдържало било сл€то. ¬сичко било ≈дно. » то било един безкраен процес. ѕроцес, който вибрирал непрестанно в ќбич, с€каш дишал. » за да има н€какво име това вибриращо ¬сичко-≈дно, ще го наричаме просто ќбич, но не за да го ограничаваме в лимитирани човешки пон€ти€, а за да го назовем в смисъл, близък до истинни€ му.

“а, едно време всичко, което същестувало било ќбич. —ъществото ќбич съдържало в себе си всичко, което може да роди човешкото въображение, а и това, което не може. “о съдържало всички варианти, които можели и не можели да се случат в света, всички създадени и несъздадени вселени и космоси с ц€лото им разнообразие, с една дума, всичко. » както казахме, то н€мало никакви граници помежду си. ≈дно хармонично ц€ло.

∆ивеело си ќбич със себе си т.е. с ¬сичкото, което носи, но н€как не можело да го познае в движение, защото то не било отделно от него, не можело да го осъзнае. ¬сичкото и ќбич били ≈дно. “ова било като да затвориш очи и да слушаш песен с толкова чувство, че в един момент да се слееш с не€. » вече да не правиш разлика между теб и песента, да загубиш представа къде свършва т€ и къде започваш ти. ј ќбич носело в себе си всички песни и всички вселени. “о и те не били отделни. Ќо как може песента да осъзнае чувствата, които носи?  ак може сладоледът да изпита сладостта си? ƒругите казват, че е вкусен, че съдържа мл€ко и захар, но какво е прежив€ването да вкусиш от себе си, да се самопознаеш?  ак е възможно това? ≈динствено като се отделиш от себе си и се погледнеш отстрани. » от колкото повече страни и гледни точки се гледаш, толкова повече стойност и различни свои характеристики виждаш. » на ќбич му хрумнала гениалната иде€ да раздели всичко, което носи в себе си на части, за да го разгледа от всички посоки, взаимодействайки си с него по вс€какъв начин, в милиардите възможности. “ака можел хем да вижда части от себе си, делейки се, хем да осъзнава части от ц€лото, обедин€вайки се. » колкото повече се отдалечавало от себе си, дел€ло се и си взаимодействало, толкова по-силно след това се приближавало към себе си, събирайки се в различни варианти, от които поглеждало на себе си и се възхищавало на съвършенството и величието си. ј вариантите да осъзнае себе си били безброй.

» ќбич се въплътило в св€т на граници Ц там, където вс€ко нещо носело свое име и форма, било отделено с плътна обвивка или по-малко плътно название, имало си очертани€ на индивидуалност, било поставено в отр€зък от време, което да давало живот на тази индивидуалност, и ограничено пространство, докъдето можело да достига с материалната си обвивка. –азполагало и с границите Ђпаметї и Ђумї, благодарение на които побирало отр€зъците си от опит и дори използвало език, който, само назовавайки нещата, като с магическа пръчка ги отдел€л едно от друго. ¬същност ќбич сътворило на б€л св€т света на границите именно изричайки го. —амо една дума и той бил вече отделен. —ветът на границите бил един добър начин ќбич да се раздели на части, за да осъзнае себе си. ќбич знаело, че колкото по-тесни били границите, толкова по-€рки емоции щ€ло да прежив€ва, защото самите емоции били граница. ј пък започнело ли да осъзнава и премахва границите, щ€ло да надскача емоциите и да се потап€ в по-висше ниво на прежив€вани€, зървайки все по-истински€ си облик. «ащото целта му била именно да прежив€ва, да осъзнава себе си. ј за да се случи това, тр€бвало да забрави истинската си същност, ко€то била безгранична, за да не му вли€е този факт. «а да е истинско, се налагало да не помни, че съдържа всичко в себе си.

Ќе било задължително да му е трудно. ¬същност то избирало. ћожело много да се замотае. Ќо знаело, че винаги ще е в безопасност Ц все пак всичко, което съществувало и от което се пораждало било обич. ќбич било мощната двигателна сила, ко€то от сво€та дълбочина вдъхвала живот на всичко, дори и на този св€т на граници, който същестувал на повърхността. “ака че, каквото и лошо да му се случело, превъплъщавайки се в т€ло, в крайна сметка щ€ло да се завърне към себе си рано или късно. «ащото т€лото било само на повърхността. ¬ дълбочината си било съставено от фини вибрации на обич. ‘ините вибрации временно можели да бъдат заглушени от грубите, но това не отмен€ло факта, че ги съставл€вали. ¬сичко, което действало на повърхността Ц добро или лошо, вли€ело само на повърхността. Ќо ако се гмурнеш в дълбочина, имаш шанса да разплискаш си€нието на обич и на повърхността, и да заживееш по-добре. ¬ъпреки че Ђдоброї и Ђлошої били само гранични пон€ти€, повърхностни. Ђ–аної и Ђкъсної - също. Ѕезгранични€т св€т вибрирал в ќбич тук и сега, винаги. ÷ели€т св€т на граници тр€бвало само да си спомни това, да го осъзнае.

» ќбич се материализирало като „овек. „овекът не помнел откъде произлиза. јко имал н€каква информаци€, то т€ била от други човеци, които опитвали да възстанов€т спомените си, но в момента, в който им придавали значение, обличайки ги в думи т.е. граници, безграничността на истинската им същност се изкрив€вала. » така от дума на дума, от уста на уста, спомените се съвсем избледн€вали в ограничени повтар€щи се послани€, докато съвсем не объркали наши€ човек и той решил, че единственото стабилно нещо, за което можел да се хване в негови€ св€т били именно границите на повърхността. » започнал да в€рва в т€х. ¬сичко, което можел да пипне, му изглеждало много по-реално от не€сните очертани€ на истинската му същност. » в търсене на покой и радост, на нещо, в което може да в€рва, той поставил граница между истинската си същност и материалното, с което се идентифицирал. «апочнал да се стреми към истинската си същност, отдел€йки € от себе си. ј това естествено го карало да страда. Ќо той не съзнавал, че сбъркал уравнението още определ€йки го, и продължавал, и продължавал да се опитва да го реши. „овекът издигал още и още граници, в търсене на тази, ко€то най-накра€ ще го направи щастлив. » временно получавал н€каква положителна емоци€, но самата емоци€ била граница, затворена в друга Ц тази на времето.

Ќо човекът мислел, че неговите емоции, това е той сами€т. Ќегови€т ум Ц това е той. “€лото му Ц също. » така си създал едно второ јз, което не било неговата истинска същност, но му помагало да се ориентира в границите и го движело все по-напред към вс€ка следваща граница Ц ≈гото. ј егото не знаело, че мислите били породени, за да сложат рамки на предметите и пон€ти€та, за да могат да ги осъзна€т, да ги отдел€т едно от друго, за да ги преживе€т. ≈гото изграждало сво€та индивидуалност на базата на паметта си Ц всичко, което си спомн€ло в отр€зъка от време от раждането си досега било то и се борило да защити себе си. Ќа човека му се струвало странно, че не помни нищо от преди раждането си, но не постав€л под въпрос границите, защото новороденото му его започвало да се бунтува и да му нав€ва страх. „овекът започнал да се страхува да не загуби идентичността си Ц мислите си, емоциите си, т€лото си, паметта си. Ѕил забравил, че н€ма какво да губи, защото истинската му същност е в него завинаги. Ќо понеже се идентифицирал с временни неща, неща, съществуващи само в света на границите, той не знаел това. Ќалагало се да защитава границите на сво€та измислена личност.

» не бил единствени€т. ¬сички човеци правели това вкупом и се учели един от друг. ¬сички се страхували, че ако бутнат границите си, нищо н€ма да остане от т€х. » били прави, но само в известен смисъл. ”чените били открили вече, че всичко в дълбочината си под атома и кванта било съставено от Ќищо. Ќо това нищо не било точно нищо, защото съдържало всичко в себе си и можело във всеки момент да го роди, и то с обич. “ова обаче човеците не можели да проуме€т, дори и учените, защото в грубата материална действителност, където били потопени, се виждало съвсем друго. » още повече издигали границите си. » само човеците с дълги бели бради се били сетили да наблюдават границите безпристрастно, вместо да издигат нови и да се блъскат в т€х с всичките си емоции. —амо те знаели, че всичко на повърхността, каквото и да е то, в дълбочина е направено от обич. „е вс€ко нещо има м€стото си, щом е създадено. „е всичко е такова, каквото тр€бва да бъде. “е били единствените, които не се страхували.

ј страхът пазел материални€ св€т Ц този, в който човеците в€рвали и приемали за реален. —трахът бил творение на егото, чийто живот пазел. “ой бил всъщност фантази€ на ума. Ќо човекът, избрал да служи на това, което може да пипне, н€мало как да разбере това, защото колкото и да си блъскал главата и умен да бил, стигал най-далече до границите на всичко. Ќе можел да ги прескочи с ума, защото и той бил граница. “р€бвало му друго нещо Ц обич. Ќо понеже ќбич било се разделило и пресътворило, за да се осъзнае, имало нужда и от страх, и от всичко създадено, за да има избор човекът как да изжив€ва живота си, за да познава всички възможности на света.

“ези два св€та съществували паралелно - светът на сътвор€ващата енерги€, наречена ќбич и този на нейното творение, наречено ∆ивот. ∆ивотът бил създаден от ќбич, за да се осъзнава. ќбич всъщност не създавало нищо, то просто дишало и вдишвайки поемало цели€ св€т, ¬сичкото-≈дно в себе си, а издишвайки се осъзнавало чрез него навън. ¬дишвало и потап€йки се все по-навътре в себе си, все по-реално усещало дълбочината си, нищото, а издишвайки, този потенциал се реализирал, материализирайки се на повърхността, за да бъде видим, отделен, годен за осъзнаване. Ќо колкото по-твърда била тази повърхност, толкова по-ефимерна била.

¬ този парадокс бил изгубен „овекът и не можел да се намери за добро. ¬се пак ќбич искало да се раздели, за да се събере, да си сложи граници, за да ги премахне. —амо така осъзнаването било налице. » колкото по-парадоксално било, толкова повече граници имало за прежив€ване и премахване, толкова по-силни усещани€ на себе си имало. ¬сичко в човека го тласкало да се събере. Ќо понеже бил забравил кой е, се опитвал да го направи съвсем по човешки начин, с всички наръчни средства. ¬место да ползва най-мощната двигателна сила, от ко€то бил съставен Ц ќбич, той измислил егото, за да му дава н€какъв прилив на сили, макар и временен, и с не€сни последици. “ой се борел със страха, не замествайки го с обич, а създавайки още страх. »зб€гвал страданието, не премахвайки границите, а укрепвайки още по-силно индивидуалността си. ¬ъобще, живеел си той в света на границите, забравил, че има и друг. ј в света на границите действали «акони, които уравновес€вали нещата. “е били създадени, за да помагат на човека да изб€гва страданието, ако им служи, но с огруб€ването на сетивата си човекът започнал да не долав€ финото им звучене и без да иска си причин€вал още и още страдание. ¬инаги можел да се обърне към природата за помощ Ц т€ щ€ла да му припомни законите. Ќо той вече така бил се откъснал от не€, че масово € замен€л с изкуствено създадени наподоб€ващи € груби вибрации. Ќе разбирал, че сами€т той е материализаци€ на законите и н€мало как да се чувства добре, при положение че не е в резонанс със себе си т.е. не служи на законите. ј един от т€х глас€л, че ако изпиташ една емоци€, рано или късно ще изпиташ и противоположната й, защото двете противоположности били една и съща енерги€, ко€то се привличала и отблъсквала. ƒруг закон глас€л, че каквото направи, каже или помисли н€кой, след време задължително бере резултатите му. ѕросто фините енергийни вибрации, които генерирал, били и тези, които и привличал.

¬сичко обаче било позволено в процеса на себепознанието и осъзнаването, и всеки имал избор да пробва всичко, което иска и да се дели с помощта на граници, докогато пожелае... преди да се събере отново. ¬секи имал и шанса един ден да си спомни, че е направен от обич, от потенциал на всички възможности. “р€бвало само да премахне границите, вместо да се блъска във вс€ка и да създава нови. Ќо това не било лесна работа, защото човекът се бил окопал в толкова граници откакто се бил родил, че било болезнено, мъчно и страшно да ги надскочи. “ой огруб€вал и огруб€вал финото, създавайки още и още граници, че започнал да го умъртв€ва, без да иска започнал да умъртв€ва части от себе си. Ќо пон€кога животът тр€бвало да се докосне до смъртта, за да се надскочи. “р€бвало стените да започнат да притискат човека до разрушение, за да пожелае да се откаже от всички граници в името на спасението, да започне да служи на «аконите за добро, да се отърси от грубите си вибрации и да си наложи да стои в единствени€ безвремеви участък в света на границите Ц тук и сега. » тогава имал шанса да надзърне зад границите и да се докосне до фини€ св€т на поко€ и радостта, до новите възможности, които можел да създаде. “ам н€мало нужда от закони, защото законите бил сами€т “ой Ц ќбичта, безграничното ≈дно, Ќищо, създаващо от себе си ¬сичко, с вс€ко издишване, и прибирайки се у дома Ц в неиз€веното, с вс€ко свое вдишване.


(јвтор: ≈лена Ўахънска, публикувано с разрешение)

 

–Ф–Њ–±–∞–≤–Є –Ї–Њ–Љ–µ–љ—В–∞—А

”вaжaвaмe вашата пoвepитeлнocт и зaтoвa ce пoгpижиxмe дa дea?тивиpaмe пoлeтo зa впиcвaнe нa имeйл, ?a?тo и дa из?лючим зaпиcвaнeтo нa вашето ≤–. Moлим зa aдe?вaтни ?oмeнтapи. He ce тoлepиpaт никави обиди, сексуални намеци, рекламни съобщени€, нецензурно съдържание. Ѕлагодар€ ви предварително!

–Ч–∞—Й–Є—В–µ–љ –Ї–Њ–і
–Ю–±–љ–Њ–≤–Є

–Ш–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞.com 2010-2018. –Я–Њ–Љ–Њ—Й –њ—А–Є –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞, –њ—А–Є–Ј–љ–∞—Ж–Є –Ј–∞ –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞, –њ—А–Є—З–Є–љ–Є –Ј–∞ –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞—В–∞, –і–∞–≤–∞–љ–µ –љ–∞ –≤—В–Њ—А–Є —И–∞–љ—Б —Б–ї–µ–і –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞, –љ–∞—З–Є–љ–Є –і–∞ –њ—А–µ–Њ–і–Њ–ї–µ–µ–Љ –Є–Ј–љ–µ–≤—П—А–∞—В–∞ –Є –Њ—В–љ–Њ–≤–Њ –і–∞ –Ј–∞–ґ–Є–≤–µ–µ–Љ —Й–∞—Б—В–ї–Є–≤–Њ.