Home Даване на втори шанс Помогнете на любимите си хора да се избавят от изгарящото ги чувство за вина
Помогнете на любимите си хора да се избавят от изгарящото ги чувство за вина
Написано от izneviara.com   

Помогнете на любимите си хора да се избавят от изгарящото ги чувство за винаСлучвало ли ви се е да бъдете обвинени несправедливо от вашата съгрешила половинка? Излишен въпрос:) За повечето от тях първата реакция, когато бъдат хванати "в крачка" е да прехвърлят цялата вина за случилото се към нас. Нормално. Така те се разтоварват поне малка част от притискащото ги чувство вина.

Вчера имахме с приятелката ми един от онези – “тежките” разговори, които постепенно преминават в заяждане и малко по-късно в търсене на вина и доказателства кой е по-лош. Щом сте в този сайт, значи знаете за тези разговори... По време на разговора моята приятелка ми каза с гняв и обвинение в гласа: “Няма ли най-после да отпуснеш захапката на питбул?” Онемях от изненада, защото нямах и най-малка идея за какво говори. От тогава размишлявам постоянно по въпроса.

Спомних си как преди време я бях попитал: “Какво най-много ти тежеше в началото?”, имайки предвид в началото, след като разбрах за изневярата й. Тогава тя отново беше дала неочакван отговор: “Чувствах се много притисната”. И понеже след тези два отговора вероятно си мислите, че и за секунда не съм спирал да й натяквам и да я обвинявам, нека съвсем накратко да опиша ситуацията... Имаше тежък разговор в деня, когато разбрах. Имаше още няколко подобни, но затихващи по сила през следващата една седмица. По-малко от две седмици след това, тя замина за чужбина и я нямаше още седмица. Когато се върна бях в значително по-стабилно състояние и нямах нужда постоянно да говорим за изневярата й. Всъщност доста рядко имахме разговори за това. После имаше спорадични опити за “изчистване” на ситуацията, буквално 5-6 “опита” за 6-7 месеца! И тогава дойде един наистина неприятен разговор, когато аз не издържах и й казах, че е крайно време да избере с кого иска да бъде – с него или с мен. Знаех, че връзката им продължава и това ме убиваше всеки ден по малко. Тогава приятелката ми каза, че се чувствала притисната, че “искам да я поставя в клетка” и в този дух неща. Тогава изказването й ми се видя толкова несправедливо, че не можах да кажа и дума от обида. За почти 7 месеца аз всъщност не бях я притискал нито веднъж наистина сериозно. Как може да твърди такова нещо?! Аз дори й бях предложил да има връзката си, ако в къщи нещата са наред. Всъщност имаше свободата да разполага с хубавото и от двата свята. Как може да каже, че се чувства притисната?! Просто не разбирах. Досега.

 

Сега най-после разбрах. Хората могат да се чувстват притиснати от капана на собственото си съзнание много повече, отколкото ако се намират в действителен затвор. На свой гръб научих, че да не обвиняваш някого далеч не е достатъчно. Трябва да помогнеш на този някой да се отърве от СОБСТВЕНОТО СИ ЧУВСТВО ЗА ВИНА. Аз съм на път да загубя жената на живота си, защото не проумях тази простичка истина навреме. Не казвам, че това е единствената причина, но вярвате или не е една от основните. Както и това, че нейната любов си беше отишла.

Когато, без да имате нещо конкретно предвид кажете или направите нещо и то изпадне в резонанс със собственото чувство за вина на изневерилия, тогава той реагира бурно, обвинявайки ви дори за неговите собствени мисли и самообвинения по отношение на себе си. Резонансът може страшно много да усили процеса. Разбирането на процеса е първата стъпка към прошката.

 

Да даваш съвети на друг, изхождайки от собствения си ограничен опит е нещо като да си мравка и да обясняваш на слона как да стигне до мястото за водопой, но все пак... Помогнете на любимите си хора да се избавят от изгарящото ги чувство за вина. Помогнете на половинките си да разберат, че направеното от тях е просто ЕДНО грешно решение. Едно грешно решение не може и не бива да срине цял един съвместен живот. Чувството им за вина е голямо, въпреки че няма да ви го признаят на глас. Вероятно няма да си го признаят и на себе си. Всъщност може би ще реагират като хванато в ъгъла животно – ще ви нападнат. Ще се опитват да избягат от вашият обвинителен поглед (дори в действителност той да не е обвинителен). Дори нищо да не казвате или нищо да не правите, ТЕ СЕ ЧУВСТВАТ ПРИТИСНАТИ дори от факта на вашето присъствие. Те се намират в “ъгъла” от собственото си обвинение към стореното от самите тях. Самото ви присъствие в къщи е обвинение само по себе си. Затова те ще направят всичко възможно да се отърват от вас – те мислят, че това е единственият начин да престанат да се чувстват по този начин. Грешат разбира се, но това се разбира със закъснение.

 

 

бутон за споделяне

 

Коментари 

 
+12 #3 Васко 2012-02-22 13:17
А какво да прави човек когато половинката му не изпитва вина за случилото се? А в същото време казва 'обичам те' и на всичкото отгоре се държи така, все едно аз съм изневерил и съм пренебрегнал семейството. Повярвайте ми това наистина убива и наистина не знам как да се справя с тази ситуация. Не иска да говорим за случилото се. Казва, че и насаждам чувство за вина. Иска да се държим все едно нищо не се е случило, е как да стоя и да виждам как мислите и са при него - когато разбера, ми излиза с обяснението, че било момент на слабост. Да добре, но тези моменти не спират. Как да и помогна да се отърве от чувството за вина, като тя въобще не изпитва такова?
Цитиране
 
 
+3 #2 easy 2011-02-02 20:10
Споменаването на случки и събития още дълго време ще предизвиква "лоши" асоциации... Това е процес, няма как да стане изведнъж. Приятелят обаче също трябва да помага, това усилие се прави и от двамата с ясното съзнание, че си струва.
Цитиране
 
 
+4 #1 Fresh 2011-02-02 15:20
И как да стане това.
С цялото ми разбиране на някой преминал през всичко описано в този сайт и след като многократно съм обвинявана от приятеля си, че го съсипвам от вина, не разбирам как на практика да му помогна да се освободи от този "горещ" картоф.
А винаги има и друга страна на нещата. Споменаването на случки, хора, места все още събужда в мен спомена за случилото се и ме кра да правя асоциации. Наскоро при едно такова споменаване се натъжих и млъкнах. Дори тази реакция беше достатъчна, за да бъда залята с смс-и как успявам да го карам да се чувства виновен. Аз също имам чувства и те са наранени. А и честно казано и на мен ми омръзна да ми бъде вменявана вина, че го карам да се чувства виновен. Това е порочен кръг и не виждам изход от него...
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук