Home Даване на втори шанс Изрази любовта си
Изрази любовта си
Написано от jenite.net   

Изрази любовта сиНещо напоследък странно се е поизкривил светът. Прави ми впечатление нещо... Всъщност питам се: Защо ни е толкова трудно да изразяваме това, което чувстваме към някого? Да покажем, изкажем или демонстрираме любовта си към него. Ако я изпитваме в действителност, защо трябва да премълчаваме? И най-неразбираемото за мен – защо трябва да правим всичко възможно, за да не се издадем какво чувстваме и да влагаме енергия не в положителния израз на любов, а в това да я скрием? Страхуваме се да не бъдем отхвърлени, наранени, поставени в доста неизгодна и уязвима за нас позиция? Че ще станем обект на присмех, ще ни сметнат за глупаци или ще ни укорят? Да не би да има нещо странно и демоде в това най-чистосърдечно да признаеш чувствата си към някого? Не е ли това най-естествения път към любовта? Не е ли това всъщност израз на любовта? Защо я крием? Защо я спотайваме и не смеем да я изразим и покажем наяве?


Защо трябва да сме сдържани и да се пестим по отношение на чувства, себераздаване и любов? От какво ще се опазим? Какво ще постигнем? Та това е най-естествената човешка потребност – нежността, любовта, обичта, отдаването.

Не може да търсиш и да се надяваш на любов, да искаш да я получаваш и усещаш в изобилие, насочена точно към теб и в същото време да си толкова пестелив и сдържан що се отнася до твоят израз на такава. Не е ли нужна взаимност? Няма да станем по-уязвими, ако се отдадем на любовта си. Това е нашата сила, а не слабост. Силата, даваща ни смисъл да живеем. Тласъкът на житейския ни ритъм.

Мисля, че аз когато съм влюбена, ще искам да го крещя на целия свят! А да не говоря за човека, към когото са насочени чувствата ми. Ще искам и най-вече ще изпитвам нужда всячески да му показвам обич и да я изразявам. По този начин аз дарявам любовта си. Давам част от себе и се чувсвтвам дебре – удовлетворена и преизпълнена. И всеки миг на себеотдаване ще е моя заряд за следващия момент, час, за прекрасния ден, който живея... с любов в сърцето си.

Вероятно разсъждавам прекалено първосигнално. Вероятно за мнозина този мой възглед ще е прекалено наивен. Вероятно, ако съм преживяла много разочарования и през живота ми се е налагало да получавам прекалено много удари от любовни несполуки няма да мисля точно по този начин. Вероятно да. Но не е ли човекът по природа изтъкан от любов (от необходимостта да дава и да получава)? Не е ли смисълът на човешкото съществуване именно любовта? А какво е любовта, ако не я отдаваме постоянно? Ние сме изворът на любов – хората. Ако тя не извира от нас наяве, то все едно е изгубена. Аз не искам моята да е изгубена. А ти?

 


(източник: jenite.net. Публикувана с разрешение)

 

бутон за споделяне

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук